В читалището в град Мадан се обучават на народно пеене над 30 деца. Всички те водени от любовта към фолклора всяка седмица по няколко пъти посещават културното средище. Репетициите се посещават и от деца в детската градина, които идват само да слушат и гледат, как по-големите пеят родопските песни и запленени от магията на песента остават и продължават традицията на фолклора. В тези дни на национална пандемия репетициите се посещават от малко деца, главно тези които се готвят за участие в някой предстоящ конкурс. Те изпълняват, както хорови песни така и индивидуални, като запеят всички заедно гласовете им се сливат в един и звучат като медни чанове огласящи планината.
Карина Минчева, Валерия Делчева, Семира Керменова, Ралица Дурева, Кристияна Димитрова, Емили Койнарчева и Ивалина Атанасова, всички на различна възраст, но ги обединява едно – любовта към фолклорната песен. С прекрасните си гласове имат спечелени безброй медали, като едни от последните им участия от където са се завърнали с медали са „Орфеево изворче“ в Стара Загора и „Широка лъка пее, свири и танцува“.
Родопската песен звучи по-въздействащо, когато е под звуците на гайда. Пленен от мелодията на този старинен инструмент, от три години 16-годишния Стилян Дюлгеров се учи да свири на гайда при Тодор Кайков, като вече до толкова е усвоил инструмента, че ходи по участия. Самия Стилян казва, че за една неделя взел решението да се запише на уроци по гайда.
„В началото беше трудно, свирех ужасно. Нашите вкъщи се дразнеха, като се упражнявах, но се научих горе-долу да свиря. Знам доста песни, но винаги има какво още да се учи. Много харесвам да свиря сред природата. Там, сякаш гайдата звучи друго, по-хубаво“, разказва младият гайдар.
Бистра Панджилова е вокален педагог и ръководител на детската фолклорна група към НЧ „Иван Вазов – 1999“ гр. Мадан. От самото основаване на читалището Панджилова работи в читалището. Родом е от село Виево. Нейният път във фолклора започва от детско-юношески фолклорен ансамбъл „Орфей“ – Смолян (ДЮФА) , след това продължава в Националното училище за фолклорни изкуства Широка лъка, в първия випуск на училището. Продължава до край образованието си, като записва и висшето си образование в Музикалната академия в Пловдив. След завършването е назначена, като учител по музика в Мадан. Тогава създава и първата си група.
„Константин Шопов издирваше и прослушваше деца от Смолян и региона за сформирането на (ДЮФА). Така с моята учителка по музика попаднах на това прослушване. Една година бях в Смолян. Там учих. И следващата година откриха музикалното училище в Широка лъка. Кандидатствах и ме приеха. Тогава Константин Шопов беше и първия директор. Аз съм една от седемте момичета от първия випуска на училището. Първия ми учител беше Костадин Дурев. Широколъшки лекар, който ни научи на много родопски песни. Той имаше много записи в Радио София. Последствие имах и други учители Лиляна Раденкова, Парашкевица Ковачева, спомня си Бистра Панджилова.
Съученички на Бистра Панджилова са били Соня Балабанова, която днес е учител в музикалното училище, Санда Илиева, която поела пътя към Добруджа и Добруджанския ансамбъл, Мария Каменова, която е работила в ДЮФА, като учител в СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив, а днес е част от ансамбъл „Еподай“, като диригент на хора и преподавател в школата по пеене. Другите момичета от класа на Бистра, също се занимават с фолклорна дейност, в Тервел , в САЩ.
„Всеки път когато се връщам в Широка лък изплуват ученически спомени. Училището ни беше в основното училище в Широка лъка, после в конака. Спахме по къщите. Тогава, все още я нямаше новата сграда на училището, а и общежитието след това“, разказва вокалният педагог от Мадан.
Бистра казва, че работата с деца не е трудна. Когато го има желанието, трудностите са по-малко. Винаги съм готова да откликна на тяхното желание и имам търпението най-вече. Това е много важно.
„Родопската песен ни вълнува от деца и може би до края на живота. Така, че фолклора е магия! Завладеели те веднъж, няма пускане“, в това е убедена учителката по пеене от Мадан Бистра Панджилова, която винаги е готова да покаже тази магия на още едно дете.
Може да чуете цялото интервю и песни в прикачения звуков файл.
Песни, танци и стихове на турски, български и ромски ще има тази година в концерта , посветен на 21 февруари, Ден на майчиния език. Секретарят на НЧ "Юмер Лютфи" Мюзеки Ахмед: "Традиционно, нашето читалище "Юмер Лютфи" от години отбелязва Международния ден на майчиния език, 21 февруари, с песни, танци и стихове. Тази година ние решихме на..
Децата от СУ "Петко Рачов Славейков" ще издирят самотни възрастни хора в отдалечени населени места, за да разговарят с тях и им дадат торбички с дарения. Инициативата се нарича "Всичко е лично" и е вдъхновен а от добротвореца Кристина Патева от Баните, която отдавна има приятелство с учениците. Тя ще започне през март, обсъжда се..
Единадесетоклсасничката Яница Ханкова от СУ "Петко Р. Славейков" е една от спечелите първо място с есе, написано за Васил Левски в националния конкурс "ЗАВЕЩАНО ОТ АПОСТОЛА". Организатори на съревнованието, което се провежда за 15-та поредна година са Младежки център Хасково, а разработката на девойката е отличена сред 46 есета във възрастова..
13 години живот в Христос. Така определи свещеноиконом отец Николай Величков навлизането в тийнейджърска възраст на прицърковното неделно училище при средновековния храм „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали. В Неделя на Блудния син, втора от подготвителните седмици за Пасха и Великия пост и Възкресение Христово, се навършиха 13 години от създаването..
Продължавам да ви разказвам за силата на билките, за техния характер и очарование , което имат, за това дали българските растения са най-добри за нашето здраве и кои са най-скъпи подправки. Всичко това ще научим от феята на билките - Руска Стоянова, която прави собственоръчно мехлем от 30 билки и екстракти. В мехлема влизат освен..
Над 70 души подкрепиха с присъствието си пред дома му Георги Барутчиев. Припомняме, че мъжът е прикован на инвалидна количка след преживяно заболяване. Живее на втория етаж на жилищен блок и не може да се придвижва свободно. Съпругата му Силвия преди дни е намерила възможност чрез програма на социалното министерство да бъде финансирано..
Георги Барутчиев вече осем години гледа живота през прозореца. Единственият му контакт със света е чрез съпругата му Силвия Барутчиева, телевизора и телефона. Причината е преживяно заболяване, след което той е прикован на инвалидната количка. В началото е можел да излиза по малко от дома. Това обаче става все по-невъзможно. Доскоро е успявал с..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478