7
Едни от най-колоритните певци в Ловешка област живеят главно в селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор, Кирчево, Торос и Борима. Те добре са запазили традициите, фолклора и носиите си, които и до днес жените носят в ежедневието си.
Ема Устинова е от тетевенското село Галата. Самодейка в местното читалище, която достойно е представяла местния фолклор на много конкурси и фестивали в страната. През 90-те години участва в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, където печели златни медали. Не си спомня годината на първото участие, но пък си спомня песента, която е изпяла на първото ѝ участие в Копривщица.
„Първата песен, която изпях на Копривщица беше „Навдигни са, бре Асане“. После при другите ми участия през годините съм пяла и други песни.“ Разказва Ема.
Тя научава местните песни от своята майка.
„Почнах да ги пея нашите песни, на осем години, от моята майка. Тя ходеше да жъне по нивите и аз ходех с нея, и слушах как пеят жътварски песни. Две жени пеят. Едната извиква на първи, другата на втори глас. Когато бях на училище, нямах търпение да приключа и да ида на нивата да ги слушам. Майка ми пееше много хубаво. Тя също ходеше по участия. Имаше много медали. Първата ми изява, като млада беше в Български извор и след това започнаха другите участия по конкурси. Тогава взех да разучавам песни от по-стари жени, които вече са починали. Учила съм песни от Аделина Пехливанова,“ разказва своите спомени Ема Устинова.
Аделина Пехливанова е народна изпълнителка на песни от тетевенско. Нейни записи се съхраняват във фонда на БНР.
В читалище „Светлина“ в село Галата се гордеят със своя фолклор и се радват, че има наследственост. В читалището има два състава от женска и детска певческа групи, а техен ръководител е председателят на читалището Младен Урманов. Той свири и на местния инструмент саз.
„С групите към читалището ходим по много участия, но в Омуртаг сме редовни. Там сме всяка година. Там се събираме от цяла България и изпълняваме нашите песни. Националният събор „И си носим песента“ в село Горно Новково, общ. Омуртаг се провежда всяка година в края на август, но тази година заради пандемията не се състоя. Там се събираме от Благоевград, Смолян, силистренските села, Сливо поле…,“ разказва председателят на читалището в Галата.
„Нашите хора обичат фолклора. Обичат народната музика и ако през годината не сме участвали поне на един конкурс или фестивал, все едно нищо не сме свършили“. Това казва секретарят на читалище „Светлина-1952“ село Галата Ана Пехливанова, която е и дългогодишен самодеец в читалището.
„От всеки събор на който сме се явили се връщаме с медали. През 1986 година от събора в Копривщица се върнахме с 12 златни медала, участници само от Галата. Всички индивидуални изпълнения бяха със златни медали, женската група, детската група и битовия оркестър. Аз имах голям оркестър. Мислеха, че са професионалисти – четири кавала, четири-пет гъдулки, тъпан. Като излезем, сцената се изпълва само с музиканти. Сега в детската група има 12-13 дечица, които също водим на конкурси. Много съм горда с тях, но тази година заради пандемията не сме ходили никъде, дори не сме ги събирали да репетираме“ разказва развълнувана Ана Пехливанова.
Песните от Тетевенско допринасят за огромния букет от фолклорни различия в малката ни България.
Чуйте цялто интервю в прикачения звуков файл.
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Може ли стевията да се превърне в новата култура на Източните Родопи и да замени тютюна като поминък? В търсене на отговора на този въпрос се обединяват училище, научни институти, държавна и местна власт. В Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали беше обявено официалното подписване на тристранен договор за сътрудничество със Земеделския..
В края на октомври фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян обяви конкурс за певица (първи сопран) и за танцьори и танцьорки. Директорът и хореограф на ансамбъла, Сийка Василева, съобщи, че са се явили кандидати, но само част от тях отговарят на изискванията. „Имаше желаещи, но като се има предвид, че се работи за минимална заплата желаещите са малко...
Обновеният физкултурен салон в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в град Неделино беше официално открит в присъствието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Поводът за визитата му беше както новото спортно съоръжение, така и разширението на STEM центъра към училището. По думите на кмета на Неделино Боян Кехайов, обновяването на спортния..
Съвременната молекулярна биология навлиза в нов етап, в който синтезът на ДНК вече е ключов инструмент за медицината, биотехнологиите и научните иновации. Д-р Виолета Йорданова, молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – Кърджали, представя най-новите подходи и технологии, чрез които учените създават изкуствени ДНК фрагменти в..
След завършване на средното си образование Ели Мюмюн е приета в Американския университет в Благоевград и заминава на студентска бригада, което става нейният първи контакт с Америка. Първоначално работи в Бостън, впоследствие се установява в Ню Йорк и Лос Анджелис и така сбъдва детската си мечта. Минава през различни професии – от..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478