Едни от най-колоритните певци в Ловешка област живеят главно в селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор, Кирчево, Торос и Борима. Те добре са запазили традициите, фолклора и носиите си, които и до днес жените носят в ежедневието си.
Ема Устинова е от тетевенското село Галата. Самодейка в местното читалище, която достойно е представяла местния фолклор на много конкурси и фестивали в страната. През 90-те години участва в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, където печели златни медали. Не си спомня годината на първото участие, но пък си спомня песента, която е изпяла на първото ѝ участие в Копривщица.
„Първата песен, която изпях на Копривщица беше „Навдигни са, бре Асане“. После при другите ми участия през годините съм пяла и други песни.“ Разказва Ема.
Тя научава местните песни от своята майка.
„Почнах да ги пея нашите песни, на осем години, от моята майка. Тя ходеше да жъне по нивите и аз ходех с нея, и слушах как пеят жътварски песни. Две жени пеят. Едната извиква на първи, другата на втори глас. Когато бях на училище, нямах търпение да приключа и да ида на нивата да ги слушам. Майка ми пееше много хубаво. Тя също ходеше по участия. Имаше много медали. Първата ми изява, като млада беше в Български извор и след това започнаха другите участия по конкурси. Тогава взех да разучавам песни от по-стари жени, които вече са починали. Учила съм песни от Аделина Пехливанова,“ разказва своите спомени Ема Устинова.
Аделина Пехливанова е народна изпълнителка на песни от тетевенско. Нейни записи се съхраняват във фонда на БНР.
В читалище „Светлина“ в село Галата се гордеят със своя фолклор и се радват, че има наследственост. В читалището има два състава от женска и детска певческа групи, а техен ръководител е председателят на читалището Младен Урманов. Той свири и на местния инструмент саз.
„С групите към читалището ходим по много участия, но в Омуртаг сме редовни. Там сме всяка година. Там се събираме от цяла България и изпълняваме нашите песни. Националният събор „И си носим песента“ в село Горно Новково, общ. Омуртаг се провежда всяка година в края на август, но тази година заради пандемията не се състоя. Там се събираме от Благоевград, Смолян, силистренските села, Сливо поле…,“ разказва председателят на читалището в Галата.
„Нашите хора обичат фолклора. Обичат народната музика и ако през годината не сме участвали поне на един конкурс или фестивал, все едно нищо не сме свършили“. Това казва секретарят на читалище „Светлина-1952“ село Галата Ана Пехливанова, която е и дългогодишен самодеец в читалището.
„От всеки събор на който сме се явили се връщаме с медали. През 1986 година от събора в Копривщица се върнахме с 12 златни медала, участници само от Галата. Всички индивидуални изпълнения бяха със златни медали, женската група, детската група и битовия оркестър. Аз имах голям оркестър. Мислеха, че са професионалисти – четири кавала, четири-пет гъдулки, тъпан. Като излезем, сцената се изпълва само с музиканти. Сега в детската група има 12-13 дечица, които също водим на конкурси. Много съм горда с тях, но тази година заради пандемията не сме ходили никъде, дори не сме ги събирали да репетираме“ разказва развълнувана Ана Пехливанова.
Песните от Тетевенско допринасят за огромния букет от фолклорни различия в малката ни България.
Чуйте цялто интервю в прикачения звуков файл.В делегация от наши поети и писатели се включиха кърджалийските поетеси и автор на детска литература Вилдан Сефер и Божидара Ангелова. Творците посетиха албанските градове Дуръс и Елбасан, където се срещнаха с етническите българи зад граница, а поводът бе 24 май. Част от групата бяха и поетите: Мариела Конова, Минко Танев и Христо..
За безопасността на алтентативните на автомобилите средства за придвижване като тротинетки, ролери, скейтборди и велосипеди разговаряхме с Габриела Руменова от платформата "Ние, потребителите". От изключителна важност е да се следи както за изправността на превозното средство, така и спазването на инструкциите за употреба и ползването на..
Голямо пано, изобразяващо красотата на кирилицата "Азбука на живота", представиха творците в Керимовата къща в Кърджали в навечерието на 24 май. Това не е нова идея, но този път се реализира по друг начин, каза галеристът Пенка Атанасова. 30 букви бяха представени върху 30 платна от 13 художника, а гости на откриването бяха ученици от..
Във втората част на предаването си спомняме за един от най-великите рок вокалисти на нашето поколение Крис Корнел, който се присъедини към небесния хор на 17 май преди 8 години. Ще чуем и какво нарисуваха творците на Кърджали за 24 май и какво завещата на децата, които участваха в работилницата за букви в Керимовата къща. Очакват ни изненади,..
На 31 май в смолянското село Виево ще се проведе традиционният празник на селото. Събитието се отбелязва ежегодно в последната събота на месец май и събира жители, гости и потомци на виeвци от близо и далеч. Подготовката вече е в разгара си, а програмата обещава богати емоции и много родопски дух. „ Това е традиционен празник за нас. Винаги го правим в..
На 31 май и 1 юни 2025 г. в родопското село Широка лъка ще се проведе седмото издание на фолклорния конкурс „Широка лъка пее, свири и танцува“. Организатор на събитието е Националното училище за фолклорни изкуства, с подкрепата на Министерството на културата, Община Смолян и Кметство Широка лъка. Ганчо Гавазов – учител по гъдулка и диригент на..
Една нова родопска песен събира в себе си обичта, вдъхновението и дълбокото уважение към една от най-значимите фигури в традиционната ни музика – бай Дафо Трендафилов. Музикалният проект, озаглавен „Песен за бай Дафо“ , е дело на известния гайдар Христо Коритаров и младия народен певец Даниел Караасенов.Песента възниква като дълбоко лична инициатива на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478