Село Давидково е едно от големите в община Баните. Днес е с около 600 жители, но в миналото е било по-многолюдно. Разположено край левия бряг на Давидковска река, на около 64 км от град Смолян и на 76 км от Кърджали. Надморската височина на селото варира от около 860 м до 1120 м.н.в.
В селото има детска градина и училище, читалищната деиност също е развита, разказва Сийка Красимирова, секретат на читалището.
„Статистиката показва, че сме по-малко от Баните, но за сега запазваме основните институции – училище, детска градина, читалище. Читалището ни е най-старо в общината създадено е през 1927 година. Създадено е от будни давидковци, членове на църковното настоятелство, учители, будни хора, които са допринесли много за развитието на читалищната дейност. В началото читалище „Зода-1927“ е имало библиотека с дарени книги от Министерството на земеделието. През годините библиотечния фонд се е увеличавал през годините и е достигнала над 10 хиляди тома литература, около 90-те години. След демокрацията нещата тръгнаха в друга посока. Тук се откриха минно преработвателно предприятие, геоложки проучвания се правиха в региона на селото,“ разказва читалищният секретар Сийка Красимирова,
Петър Киряков от Давидково, учител пенсионер и отговорник за местната църква ни връща в далечната 1936 година, когато е имало експлоатация на рудно находище в региона и Давидковосе е готвело да бъде втори Мадан.
„В местността Киселка има рудно находище още от римско време. Тази руда се е товарела на специални камиони – отпред колела, отзад вериги, които се движели по билото до село Славейно. От там са идвали колесни коли, които са претоварвали рудата и са я карали за обработка във вътрешността на страната. Така, че тук най-малко 50 години е имало геоложки проучвания, по едно време експлоатация и я караха рудата за Кърджали. По-късно спряха, защото жилата е била бедна и затова се преустанови, но се продължи да се проучва. Тук ще видите новопостроени къщи с надеждата, че тук ще бъде втори Рудозем или втори Мадан, но когато дойдоха промените, след 1989 година, не се интересуват от рудните находища и се концентрираха само там където е най-богато“, разказва давидковеца Петър Киряков.
В миналото, в селото е кипял живот. Различни цехове и заводи с по 200 работници са давали препитание на местното население. Към онова време ни връща Сийка Красимирова.
„Освен рудното находище в което имаше много заета работна ръка имаше голям плетачен цех, имаше цех към ВМЗ Сопот. В двата цеха работеха по около двеста човека. Освен местното население е имало още толкова външни хора, които са работили в тези цехове“, спомня си Сийка Красимирова.
Давидково е разполагало с кино. За този период си спомня Петър Киряково.
„Преди повече от 65 години, когато аз бях в детска възраст имахме подвижно кино, след това се установи постоянна кино машина. Снимаха се филми с богато посещение, тъй като тогава нямаше телевизия. Филмите бяха насочени към селското стопанство и към успехите на партията. Като дете ние нямахме пари и идвахме да гледаме филма от процепа на вратите,“ разказва спомените си възрастния Петър Киряков.
Давидково буди интерес в японския професор Кенжи, който е идвал в Давидково, за да проучва местния фолклор. След което установява, че родопската гайда и песен въздейства благоприятно върху лечението на болни хора в японска болница. Петър Киряков разказва за една от срещите си с японция екип.
„Един от тях знаеше български. Те бяха отседнали на квартира в къщата на Шина Каневска… Често ми даваше фотоапарата да снимам, защото аз съм фотолюбител. Та след това пози професор написа труд от нашия район и го публикува в Япония. Преведен на няколко езика“, спомня си бай Петър.
Празникът на село Давидково, който е в края на август събира всички давидковци, които са се пръснали из страната и света. Тогава почти всяка фамилия си прави родовата среща. Честването му е останало от времето, когато в селото са работили миньорите.
Днес село Давидково отново е пълно с хора, защото доста живеещи в големите градове са се върнали на село, заради КОВИД-пандемията и смятат, че тук ще могат да се предпазят от заразата.
Чуйте повече в прикачение звуков файл.В навечерието на празника на Смолян, НЧ „Орфееви гори -1870“ в кв. Райково чества 155 години от създаването си. Съставите на читалището се включват активно както в честванията за деня на Смолян, така и в юбилейните събития на самото читалище. През изминалата седмица клуб „Хоро“ с ръководител Русанка Бодурова участва в голям концерт на Илиян Луков в..
Община Момчилград започва нов проект по Програма „Образование“, насочен към хора, отпаднали от училище или без завършено основно образование. Инициативата ще обхване 150 души и цели да създаде условия за ограмотяване, образование и последваща професионална реализация. Проектът ще продължи 18 месеца и включва курсове за ограмотяване, повишаване на..
На 19 октомври от 11:00 часа в Градската градина ще се проведе младежкият фестивал „Аз обичам Кърджали“, организиран от Туристическия информационен център към Община Кърджали, Младежкия център и Общинския детски комплекс – Кърджали. Програмата включва викторина със 113 въпроса, посветени на историята и културата на Кърджали, зона за игри,..
В навечерието на освобождението на Средните и Източни Родопи Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян се включва със специална програма от изложби и събития. Сред тях посетителите могат да разгледат и Вълчитрънското съкровище, което гостува в планината на Орфей. „Мислим си, че нашият музей е най-красивият в света. Всеки музей има своите..
Все повече родители и учители сигнализират, че младите хора у нас завършват училище без ясна представа какво искат да учат, в каква сфера да се развиват и каква работа да търсят. Липсата на практически умения, недоверието в системата и натискът от страна на обществото водят не само до объркване, но понякога и до апатия. В ефира на Радио..
Обнадеждаващи резултати показва последното преброяване на белите щъркели в България. По думите на Свилен Чешмеджиев, регионален координатор и отговорник природозащитни дейности в Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), щъркелите остават един от най-обичаните и емблематични видове у нас. „Резултатите наистина са радващи – общо са установени..
Любители на красотата на словесността и римите отпразнуваха новата поетична книга „Пети сезон“ на известната кърджалийска поетеса Вилдан Сефер. Това стана на топла творческа среща на 7 октомври в късния следобед в залата на Военен клуб - Кърджали. Събитието бе открито с музикални поздрави по стихове на поетесата на Айдън Мехмед - Ади..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478