2
Село Давидково е едно от големите в община Баните. Днес е с около 600 жители, но в миналото е било по-многолюдно. Разположено край левия бряг на Давидковска река, на около 64 км от град Смолян и на 76 км от Кърджали. Надморската височина на селото варира от около 860 м до 1120 м.н.в.
В селото има детска градина и училище, читалищната деиност също е развита, разказва Сийка Красимирова, секретат на читалището.
„Статистиката показва, че сме по-малко от Баните, но за сега запазваме основните институции – училище, детска градина, читалище. Читалището ни е най-старо в общината създадено е през 1927 година. Създадено е от будни давидковци, членове на църковното настоятелство, учители, будни хора, които са допринесли много за развитието на читалищната дейност. В началото читалище „Зода-1927“ е имало библиотека с дарени книги от Министерството на земеделието. През годините библиотечния фонд се е увеличавал през годините и е достигнала над 10 хиляди тома литература, около 90-те години. След демокрацията нещата тръгнаха в друга посока. Тук се откриха минно преработвателно предприятие, геоложки проучвания се правиха в региона на селото,“ разказва читалищният секретар Сийка Красимирова,
Петър Киряков от Давидково, учител пенсионер и отговорник за местната църква ни връща в далечната 1936 година, когато е имало експлоатация на рудно находище в региона и Давидковосе е готвело да бъде втори Мадан.
„В местността Киселка има рудно находище още от римско време. Тази руда се е товарела на специални камиони – отпред колела, отзад вериги, които се движели по билото до село Славейно. От там са идвали колесни коли, които са претоварвали рудата и са я карали за обработка във вътрешността на страната. Така, че тук най-малко 50 години е имало геоложки проучвания, по едно време експлоатация и я караха рудата за Кърджали. По-късно спряха, защото жилата е била бедна и затова се преустанови, но се продължи да се проучва. Тук ще видите новопостроени къщи с надеждата, че тук ще бъде втори Рудозем или втори Мадан, но когато дойдоха промените, след 1989 година, не се интересуват от рудните находища и се концентрираха само там където е най-богато“, разказва давидковеца Петър Киряков.
В миналото, в селото е кипял живот. Различни цехове и заводи с по 200 работници са давали препитание на местното население. Към онова време ни връща Сийка Красимирова.
„Освен рудното находище в което имаше много заета работна ръка имаше голям плетачен цех, имаше цех към ВМЗ Сопот. В двата цеха работеха по около двеста човека. Освен местното население е имало още толкова външни хора, които са работили в тези цехове“, спомня си Сийка Красимирова.
Давидково е разполагало с кино. За този период си спомня Петър Киряково.
„Преди повече от 65 години, когато аз бях в детска възраст имахме подвижно кино, след това се установи постоянна кино машина. Снимаха се филми с богато посещение, тъй като тогава нямаше телевизия. Филмите бяха насочени към селското стопанство и към успехите на партията. Като дете ние нямахме пари и идвахме да гледаме филма от процепа на вратите,“ разказва спомените си възрастния Петър Киряков.
Давидково буди интерес в японския професор Кенжи, който е идвал в Давидково, за да проучва местния фолклор. След което установява, че родопската гайда и песен въздейства благоприятно върху лечението на болни хора в японска болница. Петър Киряков разказва за една от срещите си с японция екип.
„Един от тях знаеше български. Те бяха отседнали на квартира в къщата на Шина Каневска… Често ми даваше фотоапарата да снимам, защото аз съм фотолюбител. Та след това пози професор написа труд от нашия район и го публикува в Япония. Преведен на няколко езика“, спомня си бай Петър.
Празникът на село Давидково, който е в края на август събира всички давидковци, които са се пръснали из страната и света. Тогава почти всяка фамилия си прави родовата среща. Честването му е останало от времето, когато в селото са работили миньорите.
Днес село Давидково отново е пълно с хора, защото доста живеещи в големите градове са се върнали на село, заради КОВИД-пандемията и смятат, че тук ще могат да се предпазят от заразата.
Чуйте повече в прикачение звуков файл.
Читалището в хасковското село Орлово се готви да отбележи 400-ото си неделно хоро – традиция, която се провежда всяка седмица вече повече от седем години. Всяка неделя, независимо от жегата или студа, оркестърът се събира пред читалището, за да свири и пее, събирайки не само съселяните, но и гости от съседни села и градове. „Готови сме с подготовката..
Данните на РЗОК Кърджали за броя деца, получили безплатни антибиотици и противовирусни препарати, показват, че мярката достига до част от семействата, но реалният ефект върху здравето е ограничен, заяви пред Радио Кърджали д-р Невин Садъкова, общопрактикуващ лекар в Момчилград. „А и още в други региони е малко, защото цялата област има доста деца..
Портретът на Мариана от Дечко Узунов, създаден през 1956 година, гостува в постоянната експозиция на Художествена галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали. Творбата, която дълго време е била почти неизвестна на публиката и изследователите, започва да разкрива историята си благодарение на надпис, открит на гърба ѝ по време на подготовката за..
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Може ли стевията да се превърне в новата култура на Източните Родопи и да замени тютюна като поминък? В търсене на отговора на този въпрос се обединяват училище, научни институти, държавна и местна власт. В Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали беше обявено официалното подписване на тристранен договор за сътрудничество със Земеделския..
В края на октомври фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян обяви конкурс за певица (първи сопран) и за танцьори и танцьорки. Директорът и хореограф на ансамбъла, Сийка Василева, съобщи, че са се явили кандидати, но само част от тях отговарят на изискванията. „Имаше желаещи, но като се има предвид, че се работи за минимална заплата желаещите са малко...
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478