Село Давидково е едно от големите в община Баните. Днес е с около 600 жители, но в миналото е било по-многолюдно. Разположено край левия бряг на Давидковска река, на около 64 км от град Смолян и на 76 км от Кърджали. Надморската височина на селото варира от около 860 м до 1120 м.н.в.
В селото има детска градина и училище, читалищната деиност също е развита, разказва Сийка Красимирова, секретат на читалището.
„Статистиката показва, че сме по-малко от Баните, но за сега запазваме основните институции – училище, детска градина, читалище. Читалището ни е най-старо в общината създадено е през 1927 година. Създадено е от будни давидковци, членове на църковното настоятелство, учители, будни хора, които са допринесли много за развитието на читалищната дейност. В началото читалище „Зода-1927“ е имало библиотека с дарени книги от Министерството на земеделието. През годините библиотечния фонд се е увеличавал през годините и е достигнала над 10 хиляди тома литература, около 90-те години. След демокрацията нещата тръгнаха в друга посока. Тук се откриха минно преработвателно предприятие, геоложки проучвания се правиха в региона на селото,“ разказва читалищният секретар Сийка Красимирова,
Петър Киряков от Давидково, учител пенсионер и отговорник за местната църква ни връща в далечната 1936 година, когато е имало експлоатация на рудно находище в региона и Давидковосе е готвело да бъде втори Мадан.
„В местността Киселка има рудно находище още от римско време. Тази руда се е товарела на специални камиони – отпред колела, отзад вериги, които се движели по билото до село Славейно. От там са идвали колесни коли, които са претоварвали рудата и са я карали за обработка във вътрешността на страната. Така, че тук най-малко 50 години е имало геоложки проучвания, по едно време експлоатация и я караха рудата за Кърджали. По-късно спряха, защото жилата е била бедна и затова се преустанови, но се продължи да се проучва. Тук ще видите новопостроени къщи с надеждата, че тук ще бъде втори Рудозем или втори Мадан, но когато дойдоха промените, след 1989 година, не се интересуват от рудните находища и се концентрираха само там където е най-богато“, разказва давидковеца Петър Киряков.
В миналото, в селото е кипял живот. Различни цехове и заводи с по 200 работници са давали препитание на местното население. Към онова време ни връща Сийка Красимирова.
„Освен рудното находище в което имаше много заета работна ръка имаше голям плетачен цех, имаше цех към ВМЗ Сопот. В двата цеха работеха по около двеста човека. Освен местното население е имало още толкова външни хора, които са работили в тези цехове“, спомня си Сийка Красимирова.
Давидково е разполагало с кино. За този период си спомня Петър Киряково.
„Преди повече от 65 години, когато аз бях в детска възраст имахме подвижно кино, след това се установи постоянна кино машина. Снимаха се филми с богато посещение, тъй като тогава нямаше телевизия. Филмите бяха насочени към селското стопанство и към успехите на партията. Като дете ние нямахме пари и идвахме да гледаме филма от процепа на вратите,“ разказва спомените си възрастния Петър Киряков.
Давидково буди интерес в японския професор Кенжи, който е идвал в Давидково, за да проучва местния фолклор. След което установява, че родопската гайда и песен въздейства благоприятно върху лечението на болни хора в японска болница. Петър Киряков разказва за една от срещите си с японция екип.
„Един от тях знаеше български. Те бяха отседнали на квартира в къщата на Шина Каневска… Често ми даваше фотоапарата да снимам, защото аз съм фотолюбител. Та след това пози професор написа труд от нашия район и го публикува в Япония. Преведен на няколко езика“, спомня си бай Петър.
Празникът на село Давидково, който е в края на август събира всички давидковци, които са се пръснали из страната и света. Тогава почти всяка фамилия си прави родовата среща. Честването му е останало от времето, когато в селото са работили миньорите.
Днес село Давидково отново е пълно с хора, защото доста живеещи в големите градове са се върнали на село, заради КОВИД-пандемията и смятат, че тук ще могат да се предпазят от заразата.
Чуйте повече в прикачение звуков файл.Тази събота, 8 март, в родопското село Момчиловци ще се проведе традиционното отбелязване на Тодоровден. За 29-и пореден път местните жители и гости ще се насладят на празника, който се организира с подкрепата на Община Смолян, Кметство село Момчиловци, Народно читалище "Светлина - 1925" и Дружеството на конярите в селото. По думите на Васка..
Редица българи имат двоен повод за почерпка на 3-и март, защото освен националния празник, отбелязват и пореден рожден ден. Сред по-известните от тях са Веско Пантелеев-Ешкенази, световноизвестен цигулар, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, Ваня Василева, депутат от ДПС-ДПС в 51-ото НС, Георги Новаков, театрален, филмов..
Широка лъка отново ще се превърне в сцена на един от най-колоритните кукерски празници в България – Песпонеделник. Всяка година, в първата неделя на март, селото оживява с магията на древните традиции. Маскирани мъже, облечени в страховити костюми и украсени с чанове, гонят злите сили и приветстват пролетта. Звуците на хлопките, народната музика и..
След тов а Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Ако ви се пие хубаво вино, извън празника на любовта и виното, защото алкохолът от грозде е сам по себе си е празник за душата и сетивата, задължително се отбийте в Момчилград . Там се намира единствената винарска изба в област Кърджали , а собственикът й Венцислав Драмалиев се отличава с ентусиазъм, креативен подход при..
Милко Бошнаков е не само музикален редактор в Радио Благоевград, но и отдаден народен певец, който се стреми да съхранява и популяризира българския фолклор. В последния си музикален проект той представя пет нови песни, сред които „Майчинко, стара майчинко“, „Карамфилчето“, „Сърце ми гори“, „Врано конче“ и „Кито, моме“. Освен това, към тези песни са..
На Сирни Заговезни в село Мезек ще се отбележи един от най-очакваните празници – "Кукери - бабушери". Традицията на този празник е възстановена през 2016 г., след дълго прекъсване, и днес продължава да радва местните и гостите на селото. За празника ни разказва Мария Христонева, секретар на читалище „Изгрев 1921“ в Мезек. „Празникът не се е провеждал..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478