Констанция - един от най-големите антични градове в Северна Тракия

Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, ще ни отведем в община Симеоновград, за да ни разкаже за един от най-големите антични градове в Северна Тракия – крепостта Констанция.

Още в късната античност, през ІV век, край днешния Симеоновград, в местността „Асара“ на над 50 дка, е построена голяма крепост, която се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал до началото на ХІІІ в. Неговото географско разположение е на десния бряг на река Марица върху естествено платовидно възвишение, където днес все още личат останки от хилядолетната история на града крепост Констанция.

Името на крепостта за пръв път се среща в Хронография на Теофан Изповедник, който известява, че градът е разрушен от Атила през 458 г.  „…Той (Теодосий II) изпратил войска срещу Атила, който бил разрушил вече Рациария, Ниш, Филипопол, Аркадиопол, Констанция и много други градове.“ След това крепостта е възстановена като и днес могат да бъдат видени остатъци от стените, които са със зидове дебели около три метра. В края на 60-те години на миналия век Димчо Аладжов провежда археологически разкопки, от които става ясно, че местността е обитавана през бронзовата и желязната епоха, а крепостта има няколко периода на съществуване.

Според Хамбарлийския надпис, чието копие може да се види в Регионален исторически музей – Хасково, градът е бил завладян от Хан Крум вероятно през 812 или 813 г. След мирния договор от 815 г. юридически е уредено присъединяването му към Първата българска държава. Не е известно кога точно в града е учредена епископска катедра, но в епархийските списъци от 901 г. епископът на Констанция е подчинен на митрополита на Филипопол в диоцеза Тракия.

През 1153 г. арабския пътешественик Идриси отбелязва, че „...град Кунстантия е голям и добре населен град, със земеделски култури и многобройни обработени полета. Между град Фаруи в югозападна посока до град Константия има 40 мили.“ Името на Констанция се споменава многократно във връзка с Третия кръстоносен поход от 1189/1190 г. В града е резидирал самият император Фридрих I Барбароса. На 19 ноември, 1189 г., той пристига за няколко дни в Констанция и според летописеца намира всичко необходимо за отбраната и стопанството. Средновековният град-крепост е превзет отново на 24 март 1201 г. от цар Калоян, като част от кампанията за пълното освобождаване на българските земи от Византия, след което той насочва усилията си към Варна. Според “История” на Никита Хониат: “По това време Йоан с голяма и страшно въоръжена войска тръгнал от Мизия, обсадил Констанция и превзел твърде лесно този забележителен град в Родопската област. След като разрушил крепостните му стени, той тръгнал оттам и се разположил на лагер около Варна, обсадил града от всички страни и го превзел в шестия ден на Страстната седмица”

При разкопки в местността, водени от археолога Димчо Аладжов, в северната част на крепостта е разкрит таен тунел. Също така в най-високата част на крепостта е разкрита църква от IV век с обособени баптистерий и друго помещение в югоизточния край, вероятно параклис. Открити са още и фрагменти от троянски тип чаша, датираща от бронзовата епоха. Тази чаша днес може да видите на емблемата на Регионален исторически музей – Хасково.