Учениците от школа „ИСТОРИКА“ към СУ „П.Р.Славейков“ днес отбелязаха 145 години от избухването на Априлското въстание. С поднасяне на цветя пред Паметника на Васил Левски в центъра на Кърджали, възпитаниците на „Славейков“ заедно с техния ръководител бяха единствените в областния град, които почетоха паметта на загиналите за свободата на страната ни.
"Ако не пречупим историята през това на всяка значима дата за страната ни, младите да почитат хората, които въпреки всичко са знаели, че отиват на сигурна смърт в името на свободата на България, то какво остава – една фактология, едни сухи данни и статистика, която не остава в съзнанието", казва историкът и ръководител на школата "ИСТОРИКА" Димитър Димов.
Исторически факти:
Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1-2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръг.
Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.
Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.
Историческо значение
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до обявяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България, разрешен с Руско-турската Освободителна война.
След поредните смъртни случаи на пътя, депутатите спешно прекрояват Закона за движение по пътищата. Основните акценти в предложенията са кметовете на общини да могат също да осъществяват контрола по пътищата, да се ползват общинските камери за това. Приета е средната скорост, която да бъде измервана от камерите на ТОЛ-системата. 17-годишните ще могат..
На интернет страницата на Агенция "Пътна инфраструктура" – www.api.bg , е публикувана карта на участъците с концентрация на пътно-транспортни произшествия. Публикуван е и План за действие за обезопасяване на отсечките, който ще се актуализира ежеседмично. Картата и планът са публикувани в специално създадената секция "Пътни участъци с повишен риск",..
71-годишна жена е била блъсната на пешеходна пътека в района на централната поща в Кърджали. От Областната дирекция на МВР в Кърджали съобщиха, че сигналът за произшествието е подаден около 11:30 часа днес. Пострадалата е с фрактура на ръката и е транспортирана в болница за оказване на медицинска помощ. На място са извършени оглед и..
Започва юбилейната 10-та Научна ученическа историческа конференция, организирана от СУ „Петко Рачов Славейков“. Стартът ще бъде даден тази вечер в Дома на културата в Кърджали. Тази година във форума участват рекорден брой ученици – 160 и 57 преподаватели. „Това вероятна се дължи на двете теми, които предложихме и които се..
Слушатели на Радио Кърджали сигнализираха за отворена шахта на улица „Райна Княгиня“ в кв. "Възрожденци" в Кърджали, която представлява сериозна опасност за пешеходци и автомобили. По думите на очевидци, шахтата е незатворена от няколко дни, а около нея са поставени дъска и гума, за да се предупредят минувачите за опасността. Въпреки това, мястото..
С баница ще посрещнат доброволците, които в събота, 12 април, се включат в акцията по почистване на брега и водите на язовир „Студен кладенец“ край село Гняздово. „След 10 часа се събираме на брега под село Гняздово, официално се води зона за къпане Гняздово. Сред кърджалийци е по-известна като залива на Калоянци, там, където се събират..
Глоба до 500 000 лв. може да бъде наложена на Регионалния център за управление на отпадъци - Кърджали заради неизпълнение на предписание на Регионалната инспекция по околната среда и водите след неспазване на комплексното разрешително. Това каза директорът на екоинспекцията Мариана Вълчева: "При една от проверките на Регионален център за управление..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478