Момчиловата крепост се намира край смолянското село с името Градът. Крепостта в миналото е носела друго име - Градище. Така се казва местността наоколо. По времето на византийския император Кантакузин, тя се споменава под името Подвис.
Селото е разположено на 17 км източно от град Смолян, на 77 км западно от Кърджали и на 110 км южно от Пловдив. От селото до подножието на крепостта се стига по километър и половина тесен еднолентов асфалтиран път, накрая участъка завършва с малък паркинг и там ще ви посрещне Захаринка Симеонова, служител от регионалния исторически музей в Смолян, която ще ви изнесе кратка беседа преди да поемете изкачването към крепостта.
Крепостта е изградена по времето на император Юстиниан I (управлявал 527-565 г.), който предприема грандиозно военно строителство на територията на целия Балкански полуостров и създава няколко укрепителни линии – около столицата Константинопол, Родопска, Старопланинска и Дунавска. Укрепителното съоръжение е наследник на тракийско скално светилище от края на V хил. пр.Хр. То е разположено на най-високата точка в землището на крепостта и от него се разкрива панорама към връх Голям Перелик (2191 м), кулата „Снежанка” на Пампорово, националната астрономическа обсерватория „Рожен” и връх Свобода (1943 м). Оттук се виждат и скалните зъбери, върху които са разположени другите две крепости, част от общата отбранителна линия на Юстиниан I срещу варварските набези от север: крепостта Калето в местността Турлука, северно от гр. Смолян и крепостта Козник – южно от гр. Рудозем.
Съществуването на крепостта е сравнително кратко. Тя е опожарена от славяните и около XI в. е възстановена. През 1343 г. преминава във владение на родопския владетел Момчил. Тогава се споменава под името Подвис. Играе роля на укрепително съоръжение до османското нашествие в края на XIV в. Тогава отново е опожарена и не е възстановена.
Момчил юнак е роден около 1305 г. Поразявал с физическите си качества. По всяка вероятност е от незнатен произход. Бил толкова висок и снажен, че бил „колкото двама души“, „всички се дивели на величествения му вид“, а турският поет Енвери пише: „...приличаше на минаре!“. Първоначално бил разбойник. Сформира чета в граничната област на България с Византия, за което е преследван от властите.
Момчил през 1343 г. заедно с дружината си е привлечен от великия император Йоан VI Кантакузин за съюзник в Гражданската война във Византия 1341 – 1347. Кантакузин пише, че когато напредвал с войските си към Солун, неочаквано в лагера дошъл Момчил, начело на малка армия и се поставил в негова услуга. Съвсем „случайно“ по същото време пристигнали и пратеници от Родопите, които щели да му се покорят, но само ако Момчил бъде техен управител. Така според хрониката Момчил бил назначен от императора за управител на областта „Меропа“ – западните и средни Родопи и части от Беломорието между река Места и Гюмюрджина и в Родопите по течението на река Арда до Чепеларска река с крепостите Света Ирина и Подвис (днес Момчилова крепост). Войводата разполага със сериозни за времето си въоръжени сили. Първоначално има 5000 пехотинци и 300 конници, набирани най-вероятно само от Меропа.
Крепостта и посетителския център се обслужват от екскурзоводи. Има входна такса. През пролетно-летния сезон на върха на крепостта се прожектира аудио-визуален спектакъл на открито – филм за живота и подвизите на Момчил юнак. Освен спектакъла има и друга интересна атракция – ковашка преса, която дава възможност сами да изковете монета за спомен от вашето посещение тук.
Може да се информирате за часовете и дните на прожекциите на аудио-визуалния спектакъл в ТИЦ – Смолян.
В случай, че посетите спектакъла, носете топли дрехи и не се подвеждайте по топлото лятно време в Смолян, селото или в подножието на крепостта.
Чуйте повече в прикачения звуков файл.През месец април Бургас ще се превърне в сцена на фолклорно вдъхновение и съхранена традиция с третото издание на Националния фолклорен конкурс „С песните на Златка Ставрева“. Събитието, което носи името на емблематичната странджанска певица, ще се проведе на 25 и 26 април, като официалният старт е предвиден за 09:30 часа в Дома на културата на..
И тази пролет, на 12 април, лазарки от Народно читалище „Родопски фар“ ще обиколят домовете в кърджалийския квартал „Гледка“, за да благославят и пеят за здраве и плодородие. За възобновената традиция разказа Здравка Димитрова – библиотекар в читалището. „И тази година ще спазим обичая лазаруване. След шестгодишно прекъсване, миналата година..
Зимата тази година не беше достатъчно студена, което доведе до преждевременно събуждане на някои овощни култури. Това явление беше забелязано още през февруари, особено в Северна България, където температурите бяха сравнително по-ниски, но недостатъчни, за да задържат всички дървета в покой. Преди десетина дни бяха регистрирани значителни..
И сега към една друга гледна точка, тази на потребителите, на фона на предстоящия протест на ресторантьори и хотелиери . Мъже бойкотират ресторанти с любимата си шкембе чорба заради цени , сходни по думите им с Париж и Лондон. Това е така, според създателите на кулинарната платформа за любители на шкембе чорбата Шкемб о гайд . Цените, според..
Жители на ардинското село Бял извор, махала Сара, сигнализираха за пореден път Радио Кърджали за дългогодишен проблем между тях и собственици на животновъдна ферма. Те твърдят, че животните от фермата - крави и овце, са пускани безпризорно, като по този начин влизат в градините им и унищожават продукцията. Освен това създават и..
Двама млади лекари пренебрегнаха много по-доходната работа във Франция и Шотландия иостанаха в България и дори в Кърджали, за да спасяват човешки животи. Д-р Кристина Бонева е офталмолог, а д-р Антон Бонев е рентгенолог. Говорят с жар за работата си още повече, че и за двамата изборът на тази професия е сбъдната детска мечта. Не премълчават, че..
Епизод 47 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" е много специален. Заедно с водещия Нурай Садулов в студиото е не кой да е, а Негово Превъзходителство Посланикът на Франция в България – господин Жоел Мейер, който отговаря на въпросите: Какво мисли за нашия край, харесва ли Родопите ? Какво е мнението му за българската кухня..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478