Църквата "Свети Пророк Илия" в село Дорково е умален вариант на катедралният храм „Свети Александър Невси“ в София.
Строежът на храма започва през 1926 г. по инициатива на кмета Ангел Нисторов и свещеник Фоти Минов, преселник от село Клепушна, Серско. Една част от средствата за построяването на църквата са осигурени от общината, а друга част, както и доброволен труд, са от местното население - българи християни, армъни и българи мохамедани. Архитект е Костадин Мумджиев. Открита е през есента на 1928 г.
Представлява кръстокуполна църква с абсида на изток и камбанария, в която има две камбани. Голямата камбана е дарение от Щерю Караманов. Дължината ѝ е 20 м, ширина 13 м и височина 20 м, с площ 265 квадратни метра. Централният купол е с четири полукръгли свода. Източната страна на наоса завършва с олтар с един престол, а западната част с емпория.
Мария Божанова, която 32 години работи в храма разказва, как нейния баща, когато бил 18-19-годишен ходел из селото и събирал яйца, които използвали за изографисването на храма.
„Баща ми е станал приятел с художниците и той им е помагал, като е събирал яйца. Ходел е от къща на къща в селото и така събрал близо 400 яйца, които били използвани за боядисването на иконите в храма. Пращали са го за билки в гората да събира, които са трябвали, за да стане дадения цвят. Така, че всичко това тук е направено с естествени бои – яйца и билки от гората.“ Разказва Мария Божанкова.
В Дорково живеят българи християни, българи мохамедани, власи, наричани армъни и роми.
„Никога не сме се карали, не сме влизали в пререкания. Живеем си добре всички заедно. Когато те празнуват Байрям разменяме си подаръци, а когато ние празнуваме Великден те идват при нас и им даваме яйца и козунаци и така. Ромите минаха към сектите, власите се поизселиха, а българчетата и българо мохамеданките се женят и идват в църквата да си кръщават децата,“ разказва още Мария.
Църквата „Свети Пророк Илия“ се обслужва от свещеник, който идва от Костандово.
„Не мога да оставя тоя хубав храм затворен, само за това седя тука. Всеки ден в седем – осем, кога ми уйдиса до осем вечер е отворено. Може един човек да влезе, но църквата е отворена, за заповяда, разказва възрастната жена.
Чуйте цялото интервю в прикачения звуков файл.
Кърджалийци се срещнаха с писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер по инициатива на Спортно-интелектуален клуб "Ахридос" в приятелска атмосфера и наситен на емоции следобед. Председателят на клуба Елена Топалова даде начало на събитието, к ато обясни, защо в неговия надслов доминира любовта. Литераторката на клуба прочете..
Цената на агнешкото месо не би трябвало да надхвърля 24 лева в търговската мрежа , каза за радио Кърджали Бойко Синапов. В момента, по думите му се внася замразено новозеландско месо и се предлага за българско. Това е куриозна ситуация и пореден шамар за нас, казва председателят на "Обединени български животновъди". Голяма част от..
Причината да не се извозва боклука от махала Дар дере в кърджалийското село Перперек е, че живеещите там не плащат такса смет. Това обясни кметът Халил Бекир. По думите му повечето от къщите са незаконно построени. Имало и предположение, че някои хора, в нарушение на правилата, се прикачали и към електропреносната мрежа през къщите на съседите..
В епизод 48 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" водещият Нурай Садулов представя, след дълга обиколка из долината на Лоара, последния департамент в регион Център Вал дьо Лоар, а именно Лоар е Шер. Ще чуете: Откъде идва името на департамента? Коя песен допринася за известността на департамента във Франция? Кои са..
След това ще ви разкажа как премина срещата на ценителите на словото с писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер. А Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на..
През месец април Бургас ще се превърне в сцена на фолклорно вдъхновение и съхранена традиция с третото издание на Националния фолклорен конкурс „С песните на Златка Ставрева“. Събитието, което носи името на емблематичната странджанска певица, ще се проведе на 25 и 26 април, като официалният старт е предвиден за 09:30 часа в Дома на културата на..
И тази пролет, на 12 април, лазарки от Народно читалище „Родопски фар“ ще обиколят домовете в кърджалийския квартал „Гледка“, за да благославят и пеят за здраве и плодородие. За възобновената традиция разказа Здравка Димитрова – библиотекар в читалището. „И тази година ще спазим обичая лазаруване. След шестгодишно прекъсване, миналата година..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478