Катя, Лиза, Оксана, Оля: Срещаме любов и топлина в Кърджали

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Станислава Георгиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Над 60 души, предимно жени и деца от Украйна, намериха в последния месец дом в Кърджали. 15 от тях са приютени от бизнесмена и ротарианец Себахтин Гьокче, който има хотел в града. Месец след пристигането на първите украински граждани при него, животът им вече е влязъл в ритъм. Срещата е с Катя и дъщеря й Лиза от Одеса, Оксана от Харков, малката Даша от Черкасов и Оля и сина й Иля, също от Черкасов. Разказват, че се опитват да говорят на български, но използват прости думи - моля, благодаря, бихте ли ми дали, добре, добро утро, как си. Една от най-веселите думи, които са научили, е пуканка.

Украинските жени не крият благодарността си към Себахтин Гьокче, който ги приюти, и към целия персонал на хотела, особено към Ширин, която пък веднага започнала да търси подходящите хранителни продукти, за да готви на Марк питателна храна, която по-бързо да го изправи на крака.

Въпреки че се чувстват добре, са категорични ще се върнат у дома в първия възможен момент. Даша например мечтае да ходи на училище, ще се занимава с акробатика, "а после, в петък, ще ходя при баба. Нейната къща е през три улици". И още нещо важно: "Ще купим торта и ще отидем да празнуваме в някой ресторант", казва момиченцето.

Това мечтаят и възрастните - да се съберат всички роднини, да се видят, защото най-ценното са хората, близките. Лиза иска да отиде да тренира във фитнес залата при своя треньор наяве, а не както го прави сега - онлайн. Синът на Оксана е останал в Харков и тя си мисли как ще се срещнат отново. "Чуваме се всеки ден, дори, когато не може да говори, а ми пише съобщение, пак ми става топло на сърцето", казва тя. Оля първо ще отиде да види своите баби - едната на 90, другата на 84 години. "Мъжът ми остана в отбраната на Черкасов. Градът не е окупиран, но се намира в центъра на Украйна и непрекъснато прелитат самолети. Дай боже да издържим и това никога повече да не се повтаря", казва Оля.

Когато всичко свърши, ще се връщаме отново и отново в Кърджали, категорични и единодушни са Катя, Лиза, Оксана, Оля. "Вече го обсъждахме. Ще се организираме и ще идваме като туристи. Ще доведем и наши приятели, ще разказваме за Кърджали. Наистина ни харесва. И хората са добри. Много топли. Не съм била на други места в България, но в Телеграм има наши групи от украинци, които са в други български градове и казват, че хората на други места не са приветливи към украинците. А тук навсякъде получаваме любов и топлина. Винаги се опитват да ни помогнат, дори когато не можем да се разберем какво говорим и ръкомахаме с ръце, за да обясним нещо".

Няма нищо случайно в този живот и в това, че са в Кърджали, вярват жените от Украйна. Страдат и преживяват за родината си, всяка нощ четат новините. "Но всички разбираме, докато всички сме живи и здрави, всичко е добре. Всеки дом може да се построи, парите могат да се заработят. А животът... Когато го има, е най-важното. И да сме здрави. Защото само живота не можеш да върнеш", обобщава Катя.