Есен Устренска е сред малцината европейци, които са влизали в Сирия през последните единадесет години, след началото на войната. Тези географски ширини винаги са били мечта за младата адвокатка от Кърджали, която е страстен пътешественик. „Когато войната в Украйна избухна, тогава вече моите емоции преляха и нещо в мен също избухна. И всички очи бяха обърнати към Украйна, но аз реших, че е време вече да видя така дълго мечтаната Сирия, особено Палмира“. Това са част от мотивите, отвели младата жена в размирния район. В сила е последна степен за опасност, забрана за пътуване в Сирия и да се влезе в страната е почти невъзможно, разказва Есен.
„Сирия е люлката на цивилизациите. Първата музикална нота идва оттам. Първата азбучна система идва оттам. С невероятната си култура и история и горд народ, и всички майки, които бяха забравени от света в Сирия…“, продължава разказа си и не крие емоции пътешественицата. По оценката й няма напрежение и несигурност въпреки военните действия в страната. „Изключително деликатно се отнасят с чужденците, които може би бяха общо десет в цялата държава с нас. Няма туристи заради страха все още на хората, но те – вижда се желанието им да си построят къщичката наново и желанието им да се отворят към света и светът да ги възприеме наново, като една туристическа дестинация, тъй като преди 2011 г. тя е била, може би след Египет, най-посещаваната дестинация с де факто най-богатото културно-историческо наследство в ЮНЕСКО“, посочва Устренска. В Сирия има много разрушения, но от друга страна, центровете на градовете кипят от живот. Това не е държава на „забулени забрадени, черни образи“, напротив, каза адвокатката. Сирийците са изключително гостоприемен народ. Не сме прави, когато сравняваме нашата разрушена и недобре поддържана инфраструктура с бомбардиран Бейрут, смята още тя. Възстановяват пътища и инфраструктура, храмове, без значение какви – мюсюлмански, християнски, синагоги.
Есен разказва и още интересни преживявания за посещението си в древния град Палмира, в който през 2016 година бойци на Ислямска държава нанесоха разрушения. Още от следващата година обаче правителството е започнало с усилията си за възстановяване на Невестата на пустинята, както наричат древния град.
Есен повдига завесата и за сирйиската кухня, с която са я гостили домакините й – кебап с шамфъстък, както и кюнефе, на което са майстори.
Сирийците знаят за България, макар не много.
Целият разказ на Есен Устренска за Сирия можете да чуете в прикачения звуков файл.
По-скоро проблематичен очаква да е предлаганият нов учебен предмет за задължително обучение „Добродетели и религии“ Марина Димова, преподавател по философия и гражданско образование в Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали. „На пръв поглед предлаганата програма изглежда грамотно написана, с инфографики и с причини за въвеждане,..
Фолклорният дух оживя в свиленградското село Мустрак, където се провежда третото издание на фестивала „Запели са, заиграли край Сакара“. Традицията отново събра десетки самодейни състави, певци, танцьори и почитатели на българския фолклор от различни краища на страната. Фестивалът се утвърждава като цветен празник на родолюбието, музиката и танца. За..
В Хасково се продължава 59-ото издание на Националния събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“. Емблематичният парк „Кенана“ отново се превърна в сцена за самодейци и професионални изпълнители от цялата страна, които прославят българските песни, танци и традиции. Началото на тридневния събор беше поставено още в петък вечер с концерт..
Малките таланти от школата по народно пеене „Китка виена“ при НЧ „Кирил Маджаров – 1866“ в смолянския квартал Устово направиха своя първи голям скок на национална сцена. Под ръководството на преподавателката Елена Каневска, децата взеха участие в Националния песенен фолклорен конкурс „Пролетна дъга“ в село Куртово Конаре. „За повечето от тях това беше..
В Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян за първи път се проведе „Парад на носиите“, който събра близо 15 участници от различни населени места в област Смолян. Всеки от тях представи своя автентична носия – наследена и съхранена от предци си. Най-старата носия, показана по време на събитието, е на повече от 120 години и е собственост на..
Въпреки че часовете са в извънучебно време, децата идват с охота и желание. В това е категорична Пенка Величкова, която вече осем години преподава предметът „Религия Православие“ в Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали. Той е свободноизбираем. Родителите специално заявяват желанието си децата им да го изучават. Часовете са веднъж седмично..
Божидар Чолаков е добре познат на слушателите на БНР – Радио Кърджали като водещ на фолклорното предаване „Полет над Родопите“. Но освен отдаден радиожурналист и радиолюбител, той е и страстен пътешественик, фотограф и разказвач на истории, които пречупва през личния си обектив – и визуален, и словесен. Обича да се разхожда из планината, често пътува..
РАДИО КЪРДЖАЛИ
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно