Ще оцелее ли воденицата от филма за Капитан Петко войвода?

  Има кътчета в България, които са скътали в зелените листа на планинските дебри или  под схлупените покриви на старите къщи от преди 200 години и повече, наред с многобройните мигове от българския бит, обичаи, дух и облекла и по някоя легенда и предание за героични мъже и млади момчета и предания за смели девойки, предпочели смъртта или да станат хайдутки за да защитят името си, честта и рода български… Оцеляват на инат на времето, което отдалечава днешните ни поколения безвъзвратно от онези тежки, трагични, но и драматично-героични векове, когато българщината се крепи, опазва и въздига към свободното съществуване на това райско кътче на земята – наречено България! … Устояват  напук на съвременните технологии и глобализация с тежките воденични камъни, с дървените улеи и водни колела, задвижвани от естествения пад на буйните планински реки…

  С тези думи, впечатлена от неотдавнашната ми разходка в красивите Родопи и в червено-бялото Чепеларе, накацало по огрените залени хълмове край р. Чепеларска ще  ви отведа до две воденици от камък, кирпич и дърво, останали мълчаливи свидетели на тежкия труд на родопчани по меленето на брашното. Намират се под „ослепелия“  без прозорци и врати „Паскалев хан“ на 3-4 км. от градчето.

  С какво са по-различни от стотината останали все още или полусрутени техни посестрими из всички планини по реките? С това, че там се снимат първите епизоди на 12-серийния филм „Капитан Петко войвода“. Някои от по-възрастните ни читатели може би си спомнят как опустяваха улиците, когато филмът се излъчваше по Българската телевизия след новините и  след развълнувания разказ на сценариста – големият Николай Хайтов, който искаше да разкаже колкото може повече факти и истории от живота на позабравения от поколения българи Защитник на Родопите, закрилник не само на българските сиромаси и тяхната чест, а и на бедните гръцки и турски селяни…

  Днес, един млад мъж – тридесетина годишният Марчо Паунов и неговите приятели са решили, че тези воденици трябва да бъдат спасени от времето за следващите поколения. Но за това се изискват много средства, които няма от къде да дойдат, ако зад идеята не застане община Чепеларе или някоя фондация…

  Марчо Паунов и приятелите му, които са направили атракцията  на родопския алпийски тролей не скъпят време, сили и умения да възстановят двете воденици. В главите им се ражда идеята те да станат заедно с моста, който води до тях, част от екопътеката от гр. Чепеларе до близкото с. Богутево. Дължината й не е много голяма – около 3-4 км  и ще се движи под алпийския тролей, по течението на реката, през водениците и моста, който вече са направили стабилен и надежден, за да стигне до селото, а в бъдеще, ако има средства да завърши и до красивата местност  - скалата Вързаният камък до с. Лилеково.

  За тази родолюбива инициатива  младият мъж и приятелите му разчитат преди всичко на себе си – нямат финансиране, нямат дарители, а помощта на общината е твърде малка… Миналата година са им помагали и по-големите момчета от училището по селско стопанство в Чепеларе.

 Дали ще чуят и ще помогнат хора, които обичат своя роден край и България на тези млади момчета и момичета, които влагат всеки лев и всеки свободен час  в идеята да изградят още една красива екопътека в Родопите, покрай още едно историческо място, запечатано от кинолентата на филма за живота на  един велик българин, за да останат водениците за тези след нас?