Д-р Кямуран Местан: Студът може да е опасен за възрастни и болни

По време на еволюцията човешкият организъм се е приспособил да съществува в зимни и екстремни условия, но последните десетилетия хората се изнежиха, поради напредъка на технологиите, който съпътства живота ни, и минусовите температури започнаха сериозно да вредят, смята кардиологът д-р Кямуран Местан.

Традиционно вирусите са едно  от нещата, които ни вредят в зимните месеци. Хубавото е, че последните години вече има ваксини и много информация как да се предпазим от тях, обяснява специалистът. 

Освен болестите, чисто физиологически студът влияе на човешкия организъм, но тялото ни включва компенсаторни механизми, в които да преодолее ниските температури. Един такъв механизъм е намаленото отделяне на пот. Зимата се потим по-малко и така се пази топлината на човешкото тяло.

Топлината се запазва и при друг механизъм - свиването на кръвоносните съдове в кожата, което води до намаляване на циркулацията на кръв, казва д-р Местан.

 При хипертониците обаче, свиването на кръвоносните съдове, води до дискомфорт и проблеми с кръвното налягане, което започва да играе. Затова в много от случаите трябва да се регулират лекарствата им.

Сред зимните проблеми е и промяната на хранителния режим. Това е времето, когато се приемат по-тлъсти и консервирани меса. Те обаче съдържат много сол, а тя води до задържане на течности и вода и до повишаване на кръвното налягане отново.

Не бива да се пренебрегват през зимата и тревожно-депресивните състояния. Почти не им обръщаме внимание, но те се появяват през есенно-зимния сезон и са  свързани със скъсяването на светлата част от денонощието и със синтеза на серотонин или т.нар. хормон на щастието. Когато той се произвежда в по-малки количества, това води до отключване на тревожно-депресивни състояния и до "опашки" пред кабинетите на кардиолозите заради една фиксираност от страна на пациентите върху сърдечно-съдовата им система - те се оплакват от прескачане на сърцето, нестабилно кръвно налягане отново, казва д-р Местан.

Той уточнява, че най-уязвими от студа и минусовите температури са възрастните хора с хронични заболявания, особено на сърдечно-съдовата и дихателната система и някои ендокринни нарушения, като захарен диабет. А една от големите заплахи е измръзването, до което се стига, ако се включат защитните механизми на организма и кръвоносните съдове се свият, за да не губи тялото топлина. Това може да доведе до много бързо изстиване и охлаждане и след това до измръзване. Почти винаги то тръгва от периферията на тялото - ушите, върха на носа, пръстите на ръцете и краката. Затова човек трябва да се движи, ако е продължително време на студено навън, и да прави леки разтривки на най-уязвимите части на лицето и ръцете и краката.. Много е важно да не се заспива. 

Съветваме възрастните хора да излизат в светлата част на деня, да се обличат добре, да не се отдалечават много от дома си, винаги да имат телефон, казва д-р Местан. Той припомни, че малко количество алкохол може да помогне на измръзнал човек да се затопли и възстанови функциите на организма и разказа, че санбернарските кучета, които се използват като спасители в Алпите, имат вързано на врата си малко буренце с коняк. Така намереният в планината измръзнал човек отпива глътка-две, за да се сгрее.

Повече чуйте в интервюто на Станислава Георгиева с кардиолога д-р Кямуран Местан