Четвъртокласникът Манол гради мостове между българи и турци

Във всеки лош човек има добро. Възрастните да се обичат един друг, а не да учат и децата си да се мразят и да разделят хората. Мъдрото послание е на десетгодишния Манол Гаренов от Кърджали. Той е син на енорийския свещеник на централния храм „Св. Георги“. Ученик е в IV„а“ клас на СУ „Отец Паисий“ с природоматематическа насоченост, в класа на госпожа Бабаева.

Манол стана, най-неочаквано за самия него, „медийна звезда“,  след като съвсем спонтанно дари спестяванията си за пострадалите в Турция от катастрофалното земетресение на 6 февруари. Четвъртокласникът беше първият дарител в Районното мюфтийство в областния град.

„Всъщност, аз изобщо нямам никаква представа защо идваха телевизии и вестници. Аз просто исках да си даря парите, само че за мен не е извънредно, защото преди (време, б.а.) още няколко пъти съм помагал“, коментира ситуацията Манол в ефира на предаването „На чаршията, в чата“ на Радио Кърджали, където гостува заедно с майка си Ирена.

Манол знае турски език. Говори много добър литературен език по оценката на депутати от Меджлиса, гостували неотдавна в Кърджали и на които десетгодишният младеж е бил преводач в някои от срещите им. Знае още, разбира се, български език и в момента учи гръцки.

В училище най-много обича часовете по „Човек и общество“, където учат и история. „Само че, донякъде не ми харесва, защото историята така е написана, че просто много лошо, всичко го правят много лошо за турците. Малко невярно историята е написана“, споделя момчето. Затова има препоръка към авторите на учебниците: „Бих искал да им кажа да не ги пишат така, защото тука, все пак, сме съседни държави и както има и лоши, и добри турци, така и българи има и много лоши, и много добри“.

Манол е с разностранни интереси – полиглот, еколог, обича да си строи – колиби. Интересува се от история на Османската империя. Иска да научи още арабски език, а също да стане свещеник и професор по история.

Четвъртокласникът е абсолютно убеден филантроп. Вярва, че „във всеки лош човек има и нещо добро“.Посланието му към възрастните е: „Просто да се обичат един друг, а не да учат и децата си да се мразят и да разделят хората – тия са турци, тия са българи, тия са мюсюлмани и така да ги разделят. И също така на децата искам да кажа и те да се държат добре един към друг, да не замърсяват природата“.

„Лекотата, с която откликва на всеки призив за доброта ме радва най-много, защото това говори, че има добро сърце, а от добро сърце произлизат много други добри неща“, споделя Ирена, майката на Манол. Вероятно една от причините за милосърдността  му е, че расте и е възпитаван в свещеническо семейство и от рано попива християнските ценности и добродетели. Вярата в Бога дава основата на тази състрадателност. „Много е важно децата от малки да разберат кое е добре да правят, от кое да се въздържат, как да се държат помежду си, как да се държат с другите хора, за да израснат наистина ценностни и стойностни хора“, категорична е майката.

Все повече бездуховност и материализъм, отчуждение и апатия към чуждата болка, завладяват живота ни, казва презвитерата. В последните дни обаче вълната от съпричастност след земетресението в Турция сякаш опровергава тези наблюдения. „Видяхме, че човешкото все пак е останало у хората и това дава голяма надежда“, уверена е майката.

Целия разговор можете да чуете в прикачения звуков файл.