4
Седмицата преди Великден е изпълнена с традиционни обичаи, които затвърждават връзката на човека с Христовите послания и мъки.
На Велики четвъртък започват същинските приготовления преди големия празник. По традиция се боядисват яйцата
"Най-важно е боядисването първо на червено яйце. То задължително трябва да бъде първото снесено в същия ден от кокошките яйце. И боядисването на яйцата като цяло ставало рано сутринта преди изгрев слънце. Първото боядисано яйце се оставя до иконата. Там остава до следващия Великден", разказа в Сутрешния блок на Радио Кърджали етнографът от Регионалния исторически музей Вилдан Расим.
Традицията е да се боядисват яйца и задължително първото яйце трябва да бъде червено, защото "яйцето се възприема като символ на жизненото начало, на прераждането, на обновлението в природата, а червеният цвят е символът на Христовата кръв, така и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието", каза Вилдан Расим. Тя обясни, че първите боядисани яйца се използват в редица обредни практики за предпазване на хората, домашните животни и нивите от злите духове.
На Велики четвъртък се замесва и тестото за обредните великденски хлябове, чиито заместители днес са козунаците.
Традицията в Източните Родопи е великденските яйца да са едноцветни и украсени с различни листенца или цветенца още при самото боядисване. В миналото са се използвали естествени багрила - корени на растението брош за червен цвят, сварените люспи от лук - за жълт, оранжев и кафяв, дъбови кори - за кафяв оттенък. Коприва, орехова шума, магданоз, а в по-ново време и спанак - за жълто-зелени цветове, бонджук, касис, черен бъз и червено зеле - за син цвят.
Приготовленията за Великден са били характерни и за някои мюсюлмански села в Източните Родопи, сочат историческите извори. "Почти до средата на ХХ век сред българите мюсюлмани в селата Горна крепост, Нановица, Татул е било характерно паленето на огньове. Празникът се е наричал "Паскеле", обясни Вилдан Расим. Тя разказа, че огънят е бил от хвойнови дървета и клони, голям и се е прескачал обикновено от децата. А в някои села, като Татул се приготвяли и великденски яйца, които се разменяли между съседите.
"Сред турците било разпространено вечерта срещу Паскеле обичай да се палят огньове със слама по високите места, които се виждат от цялата околност. Прескачали ги и казвали: Да не видя змия.- магическо, предохранително и стимулиращо здравето и плодовитостта действие. С пепелта от пасхалния огън са ръсели местата пред къщите, за да се предпазят от змии. Тези огньове са били традиционни в селата Груева, Сярци, Голяма Чобанка, Чомаково", разказа още Вилдан Расим.
Традициите повеляват на Разпети петък да не се работи, тогава хората в миналото са участвали предимно в църковно-каноничните ритуали. В някои села на Източните Родопи преди изгрев жените са ходели да берат цветя, здравец и билки, които след осветяване на църковната служба са използвали, за лекове във всекидневния живот, слагали са във възглавници за по-добър сън или използвали да кадат с тях уплашени и урочасани хора.
Още за традициите в дните преди Възкресение Христово и за спецификите в Източните Родопи може да чуете в интервюто на Станислава Георгиева с Вилдан Расим, етнограф в Регионалния исторически музей в Кърджали в прикачения звуков файл.

Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Може ли стевията да се превърне в новата култура на Източните Родопи и да замени тютюна като поминък? В търсене на отговора на този въпрос се обединяват училище, научни институти, държавна и местна власт. В Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали беше обявено официалното подписване на тристранен договор за сътрудничество със Земеделския..
В края на октомври фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян обяви конкурс за певица (първи сопран) и за танцьори и танцьорки. Директорът и хореограф на ансамбъла, Сийка Василева, съобщи, че са се явили кандидати, но само част от тях отговарят на изискванията. „Имаше желаещи, но като се има предвид, че се работи за минимална заплата желаещите са малко...
Обновеният физкултурен салон в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в град Неделино беше официално открит в присъствието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Поводът за визитата му беше както новото спортно съоръжение, така и разширението на STEM центъра към училището. По думите на кмета на Неделино Боян Кехайов, обновяването на спортния..
Съвременната молекулярна биология навлиза в нов етап, в който синтезът на ДНК вече е ключов инструмент за медицината, биотехнологиите и научните иновации. Д-р Виолета Йорданова, молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – Кърджали, представя най-новите подходи и технологии, чрез които учените създават изкуствени ДНК фрагменти в..
След завършване на средното си образование Ели Мюмюн е приета в Американския университет в Благоевград и заминава на студентска бригада, което става нейният първи контакт с Америка. Първоначално работи в Бостън, впоследствие се установява в Ню Йорк и Лос Анджелис и така сбъдва детската си мечта. Минава през различни професии – от..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478