Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви са народните вярвания и традиции преди Великден в Източните Родопи?

4
Имениците ще почерпят с традиционния козунак и великденски яйца.
Снимка: БГНЕС

Седмицата преди Великден е изпълнена с традиционни обичаи, които затвърждават връзката на човека с Христовите послания и мъки. 

На Велики четвъртък започват същинските приготовления преди големия празник. По традиция се боядисват яйцата

"Най-важно е боядисването първо на червено яйце. То задължително трябва да бъде първото снесено в същия ден от кокошките яйце. И боядисването на яйцата като цяло ставало рано сутринта преди изгрев слънце. Първото боядисано яйце се оставя до иконата. Там остава до следващия Великден", разказа в Сутрешния блок на Радио Кърджали етнографът от Регионалния исторически музей Вилдан Расим. 

Традицията е да се боядисват яйца и задължително първото яйце трябва да бъде червено, защото "яйцето се възприема като символ на жизненото начало, на прераждането, на обновлението в природата, а червеният цвят е символът на Христовата кръв, така и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието", каза Вилдан Расим. Тя обясни, че първите боядисани яйца се използват в редица обредни практики за предпазване на хората, домашните животни и нивите от злите духове. 

На Велики четвъртък се замесва и тестото за обредните великденски хлябове, чиито заместители днес са козунаците. 

Традицията в Източните Родопи е великденските яйца да са едноцветни и украсени с различни листенца или цветенца още при самото боядисване. В миналото са се използвали естествени багрила - корени на растението брош за червен цвят, сварените люспи от лук - за жълт, оранжев и кафяв, дъбови кори - за кафяв оттенък. Коприва, орехова шума, магданоз, а в по-ново време и спанак - за жълто-зелени цветове, бонджук, касис, черен бъз и червено зеле - за син цвят. 

Приготовленията за Великден са били характерни и за някои мюсюлмански села в Източните Родопи, сочат историческите извори. "Почти до средата на ХХ век сред българите мюсюлмани в селата Горна крепост, Нановица, Татул е било характерно паленето на огньове. Празникът се е наричал "Паскеле", обясни Вилдан Расим. Тя разказа, че огънят е бил от хвойнови дървета и клони, голям и се е прескачал обикновено от децата. А в някои села, като Татул се приготвяли и великденски яйца, които се разменяли между съседите.

"Сред турците било разпространено вечерта срещу Паскеле обичай да се палят огньове със слама по високите места, които се виждат от цялата околност. Прескачали ги и казвали: Да не видя змия.- магическо, предохранително и стимулиращо здравето и плодовитостта действие. С пепелта от пасхалния огън са ръсели местата пред къщите, за да се предпазят от змии. Тези огньове са били традиционни в селата Груева, Сярци, Голяма Чобанка, Чомаково", разказа още Вилдан Расим.

Традициите повеляват на Разпети петък да не се работи, тогава хората в миналото са участвали предимно в църковно-каноничните ритуали. В някои села на Източните Родопи преди изгрев жените са ходели да берат цветя, здравец и билки, които след осветяване на църковната служба са използвали, за лекове във всекидневния живот, слагали са във възглавници за по-добър сън или използвали да кадат с тях уплашени и урочасани хора.

Още за традициите в дните преди Възкресение Христово и за спецификите в Източните Родопи може да чуете в интервюто на Станислава Георгиева с Вилдан Расим, етнограф в Регионалния исторически музей в Кърджали в прикачения звуков файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Деца от Родопите огласиха Приморско на 18-ото издание на „Орфей пее с морето“

В Приморско се проведе 18-ото издание на Националния детски фолклорен фестивал „Орфей пее с морето“. Форумът събра малки таланти от различни краища на страната, които представиха най-доброто от българската народна песен и танц. Основен организатор на фестивала беше Младежкият комплекс – Приморско, а реорганизатор Националното училище за фолклорни..

публикувано на 12.09.25 в 13:40

Росица Генчева получи признание за 32-годишния си труд

Дългогодишният председател на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в област Кърджали Росица Генчева получи признание за своята цялостна професионална дейност. Плакетът й бе връчен по време на 14-ия Конгрес за Южноевропейските медицински асоциации . Предложението идва от нейни колеги за..

публикувано на 12.09.25 в 11:45

Сребърен медал за фолклорната група на СУ „Йордан Йовков“ - Кърджали от фестивала в Неделино

Фолклорната група към Средно училище „Йордан Йовков“ – Кърджали, с ръководител Гинка Матева, се завърна с отличия от Националния фестивал на двугласното пеене в Неделино. „За четвърта поредна година участваме във фестивала, макар че миналата година пропуснахме. Въпреки лятната ваканция на децата се събирахме почти всяка седмица през август, за да сме..

публикувано на 11.09.25 в 13:55

Родопска традиция: Филип Синапов почете първата си рожба със “Смидаль”

На 23 юли певецът Филип Синапов и съпругата му Дамяна станаха родители на син – малкия Калин. По стародавен родопски обичай на 40-ия ден от раждането детето се посреща в рода със специален ритуал – „смидаль“. Именно така семейството отбеляза празника в Гърнатскине конаци, където се събраха близо 700 гости. Обредът бе извършен от близка на..

обновено на 10.09.25 в 19:02

Поставят ваксини срещу коклюш на бременни жени в Кърджали

В РЗИ в Кърджали поставят имунизации на бременни жени срещу коклюш, който може да доведе до усложнения и смърт на бъдещето бебе. Изискването е на жените да са между 27 и 36 гестационна седмица, включително на бременността си. Ваксините се поставят в имунизационен кабинет с работно време от 9 до 11 и от 13 до 15 часа. Ваксинирането..

публикувано на 10.09.25 в 10:37
Мустафа Шефкет, директор на ПГ по селско и горско стопанство - Кърджали

Нова паралелка и обновена база в ПГ по селско и горско стопанство – Кърджали

Около 200 ученици ще прекрачат прага на Професионалната гимназия по селско и горско стопанство в Кърджали тази есен. Това съобщи директорът на училището Мустафа Шефкет. „Напълно сме готови. Учениците са около 200 – заедно със самостоятелната форма на обучение, дуалната и дневната,“ каза той. През лятото в гимназията са извършени ремонти...

публикувано на 09.09.25 в 13:25

9 септември 1944 г. – нито рай, нито ад: млад историк с поглед към миналото

На 9 септември 1944 г. България поема по нов път, който променя съдбата ѝ за десетилетия напред. За едни това е начало на социална справедливост, за други – начало на диктатура и репресии. По темата разговаряхме с младия историк Любомир Колев в ефира на Радио Кърджали. „Истината е някъде по средата. На 9 септември се случва преврат – свалят се..

публикувано на 09.09.25 в 11:08