Инж. Памук от Турция: Чувствам се длъжен да върна доброто на България

Животът е маратон, трябва ни дългосрочна стратегия, трябват ни правила, които да се спазват. Ако държавата е добре и ние, хората, които живеем тук ще сме добре, затова тя трябва поне да ни защитава. Това е част от мъдростта, до която са стигнали за тринадесет години, в които се борят с различни трудности, докато се мъчат да създадат собствено производство семейство Айнур и Ахмед Памук.

Той е, както се шегува, „оригинален турчин“. Роден е в Турция. По професия е минен инженер и физико-химик . В България го е довела работата, но го е задържала любовта. Съпругата му Айнур е медицинска сестра. Имат две дъщери. По-голямата, Айтен, е в Германия. Завършила е индустриално инженерство. Малката – Муаззез, е десетокласничка в Езиковата гимназия „Хр. Ботев“ в Кърджали.

Освен че създава нов, местен сорт – „момчилградска ягода“, Ахмед е и консултант за това производство. Доказано е вече, че този сорт съдържа в по-голяма концентрация полезните вещества, с които ягодите подпомагат превенцията на ракови заболявания, обяснява инж. Памук.

Трудно скрива обаче огорчението си от лошото, обидното отношение на някои държавни чиновници към него и работата му. Не е далече даже от мисълта след година-две да се откаже от производството, което е наложил с толкова усилия. „Когато трябва не получаваме достатъчна подкрепа“, коментира Ахмед, но Айнур през цялото време се старае да е по-дипломатична. Подчертават обаче и не малкото хора, които във времето им подават ръка като служителите на общинската служба „Земеделие“ в Момчилград, проф. Бобев, производителите на яйца, които са им доставяли безвъзмездно птичи тор, за да се обогати неплодородната земя и т.н.

Хубави са ягодите, които и животните предпочитат. Случва се клиенти да се оплачат, че ягодата е нападната от мравки. Това е положително. Както когато червей наяде ябълката, това е добро, обяснява Айнур. Растенията усещат доброто отношение към тях и се отплащат. „Като малки деца са, е моето наблюдение. Растенията усещат общата добра аура на човека“, споделя Ахмед. „Момчилградската ягода съчетава в себе си труд, знание и обич“, посочва рецептата за успеха на фамилния бизнес главата на семейството.

Това е нежен плод, отглеждането на който изисква освен обич още и пъргавост, разкриват тайни производителите на ягоди.

Ако нямаме достатъчно подкрепа, поне да имаме защита, казва инж. Памук и обяснява за вноса от Гърция на дъмпингови цени, който убива родното производство. „Аз не съм видял никъде в Гърция ягоди на по-ниска цена от 1 евро. Как може внесени ягоди тука от Гърция, минали през две ръце на търговци, да се продават на крайния купувач за 1, 80 лв.?“, не крие възмущението си той. Хипотезата му е, че е възможно тези плодове, които идват у нас да са с прекомерно количество пестициди и заради това да не са допуснати до гръцкия пазар. Друга причина за вноса на дъмпингови цени може да е свръхпроизводство. Съседите вместо да харчат пари за унищожаването на тази стока, я предлагат на нас на крайно ниски цени. „В джунглата има само един закон – или си жив, или си мъртъв. Ние, земеделските производителите, сме вече като зомбита – движим се, ама сме умрели от финансова гледна точка“, старае се да е духовит Ахмед.

Разказва, че преди години е преживял сериозен здравословен проблем, но се е лекувал тук, в България. „Аз тук съм опериран и се чувствам длъжник към този народ и тази държава. Затова гледам да направя най-доброто. Иначе, ако потърся други варианти, по-лесно ще стане. Но тогава ще се чувствам виновен. Децата ми тука учиха, тука пораснаха, трябва да върна (на държавата полученото, бел. ред.)“.

„Добре ще е, ако не се гледа на земеделския производител като на престъпник“, допълва и Айнур.

„Ако България е добре и ние ще сме добре“, категоричен е Ахмед. Трябва да използваме по-високата степен на образованост на българския народ и да си изработим стратегия не за добив и износ на суровини и полуфабрикати, а за въвеждане на производства с висока добавена стойност. Това е работещото решение, което вижда за страната ни и в частност на земеделието ни инж. Ахмед Памук.

А младата Музи признава, че тази работа не е нейната. Тя е по-креативна. Макар винаги, когато е необходимо, да се отзовава на помощ в работата на полето, не мисли да се посвещава на тежкия физически труд. И за добро или за лошо, също като сестра си, гледа в бъдеще към Германия.

Повече подробности можете да чуете в прикачените звукови файлове.