Двуроги пчелици изпълниха двора на Историческия музей в Кърджали

Двуроги пчелици населиха двора на Регионалния исторически музей в Кърджали. Цяла пролет те радват посетителите и колектива на музея. И не, не жилят. Защото двурогите пчелици не са насекоми, а рядък и защитен вид дива орхидея, който е разпространен в крайните погранични райони на страната ни - като Ивайловград и Странджа, но не е характерен за Кърджали.

"Как се появиха? Нямаме обяснение. Сами си дойдоха при нас", казва уредникът в отдел "Природа" Лидия Кирилова. Преди три години се е появила първата орхидея, сега вече са трийсетина коренчета, пръснати в целия двор, който е тип "английски" - дървета и поляни. Сега вече са прецъфтели и не са толкова атрактивни, но пролетта са привличали погледите на посетителите, въпреки дребните си цветчета.

"Много интересен вид. Характерно е, че имат визията на женска пчеличка, която привлича мъжките екземпляри. Така става опрашването. Но най-интересното е, че излъчват феромони, които привличат допълнително мъжките", обясни Лидия Кирилова.

Тя припомни, че на територията на Източните Родопи се срещат около 34 вида диви орхидеи. Нашите се различават от екзотичните тропически орхидеи, които имат въздушни корени и виреят по корите на дърветата. Дивите български орхидеи растат в пръстта, по поляните и ливадите на най-южните погранични райони. "Струва ми се, че напоследък със затоплянето на климата северната граница на техния ареал на разпространение се разширява и може би това е причината те да се появят в двора на музея", коментира Лидия Кирилова.

Една голяма част от дивите орхидеи  са редки видове и са защитени от от закона за биоразнообразието. Такава е и двурогата пчелица, която се е "настанила" в двора на музея в Кърджали. А в него се срещат и други интересни видове, като тризъбестият салеп, който се е появил незнайно откъде тази година. Или като родопския силивряк, който успешно се развива, след като е пренесен от района на Дяволския мост преди години.

"От 30-на години имаме устроен ботанически кът в Музея. Той е дело още на Стефана Василева и Стела Тодорова, предишния уредник в отдел "Природа". През годините сме имали много различни редки и защитени видове в този кът, но се оказа, че не всички от тях могат да се адаптират, една част изчезват", припомни Лидия Кирилова. Така, въпреки грижите, не са оцелели пренесените провански салеп, който е критично застрашен вид и има само две-три находища в района, както и пеперудоцветен салеп. Във времето устоява и оцелява родопското лале, което е пренесено в къта от вече изчезнало находище край яз. "Студен кладенец". То също е критично застрашен вид, от който сега има регистрирано само едно находище над Асеновград. Тази година в двора на музея обаче са цъфнали две от луковичките в ботаническия кът.

Повече може да чуете в интервюто на Станислава Георгиева с Лидия Кирилова, уредник в отдел "Природа" в РИМ-Кърджали.