Белите лястовици на графитите в Кърджали или Даяна и Вълко, които изрисуваха тунела в "Простор"

"Аз съм близък с нейния приятел и се запознахме покрай него покрай това, че аз си купувам спрейове от време на време. На тях им стана интересно, излизахме един ден, нарисувахме Пинко Розовата пантера, обаче  в синьо. И от там нали решихме, че е добра идея още да порисуваме и в един момент друга моя приятелка ми прати публикация от Синя зона Кърджали за този проект и аз отидох, показах им разни мои скици, изготвих проект какво да очакват. Доста добре ни приеха, още от самото начало усетих и разбиране и хората искаха наистина да направят всичко възможно да работим ние спокойно и ни осигуриха средствата", припомня си Вълко. Всъщност идеята да се изрисува тунелчето е именно на общинската фирма "Паркинги, гаражи и зони за паркиране", която стопанисва Детската железница в Парк "Простор". Идеите и реализацията обаче са на двамата млади художници. 

Сред изрисуваните образи са Заекът и Вълкът от "Ну, погоди!", Дафи Дъг, Дъмбо, Том и Джери, има и послания да пазим природата, защото това е парк и е хубаво да си пазим природата, казват младите хора. Двамата са рисували това, което самите те обичат, и смятат, че някогашните детски анимационни филми и герои  са много по-интересни и поучителни от днешните.

"Мисля, че е доста хубаво да си пазим това, което имаме, защото това се приема за даденост. Всъщност сме много облагодетелствани и градът ни е много красив. Паркът е прекрасно място. Имаме прекрасна природа. Разположението ни също е много добро, просто го приемаме за даденост", казва Вълко и уточнява, че приятелите му от чужбина, като идват в Кърджали, остават удивени. А ние не го ценим.

"Аз лично го ценя, но съм забелязала и ми прави впечатление как хората изхвърлят фасове, кенчета и всякакви боклуци и найлони и каквото и да е друго на сантиметри от кошчетата или просто където няма кошче бива захвърлено настрани без абсолютно да се замисля, че се разхождат деца с родителите си по тези улици и в крайна сметка тези деца виждат, че това е нещо нормално - да бъде мръсно, да бъде изхвърлено, а това не е така", допълва го Даяна. И двамата са на мнение, че младите сами трябва да осъзнаят, че да чупиш и да замърсяваш не е добре.

Иска им се графитите са станат достъпни. Сега в Кърджали няма нито едно място, където да е разрешено да се рисува, а това може да се промени при определени правила. 

Има и други млади хора, които се развиват в тази насока в Кърджали и се оформя нещо като общност, но все още хип-хоп културата не е в разцвет в града ни, казва Вълко

"Лека полека виждам, че има млади надъхани хора, които правят музика, появяват са нови лица, също хора, които рисуват. Както споменахме отделно има хора, които карат колела от тези, които са за триковете, скейтборд. Всъщност всичките тия неща са част от хип-хоп културата просто е доста криво разбрана понякога и хората си мислят, че това са просто едни малки гаменчета. Но всъщност това нещо може да ти даде много и ако знаеш как да го използваш може да те о отведе далеч", смята Вълко Илиев.

Той вижда приложение на графитите на сгради на училища, детски градини, изоставени постройки и смята, че могат да изглеждат красиво и естетично, ако са изрисувани. И си мечтае един ден да рисува в училището си: "Аз съм учил 12 години в "Славейков". До стадиона има една голяма стена, на която е имало ретро графити от деветдесетте. Тя вече е измазана и бяла и много ме дразни, че е бяла. Там, мисля, че един хубав бухал би седял доста добре", смее се Вълко.

Целия разговор с Даяна Димитрова и Вълко Илиев може да чуете в прикачения звуков файл.