Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Алеф“ връчи престижното звание „Пазител на паметта" на Емилия Владева от Кърджали

Георги Дичков от Езиковата гимназия получи наградата на публиката в литературния конкурс на организацията

5
Георги Дичков, Емилия Владева и Виктория Пламенова гостуваха в "На чаршията, в чата"
Снимка: Галина Стефанова


Значима кърджалийска следа остана в десетото, юбилейно издание на Международния ученически литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, чийто организатор е Центърът за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“. Остави я деветокласникът от Езиковата гимназия "Христо Ботев" в Кърджали Георги Дичков, който спечели наградата на публиката. 170 млади автори от 9 държави писаха по тазгодишната тема на конкурса „Историята – мрак и светлина“ в контекста на 80-годишнината от спасяването на българските евреи и отдаване на почит към жертвите на Холокоста.


Десетото издание на конкурса беше съпътствано от тридневен литературен фестивал, по време на който се състоя и конференция. В нея участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Изключителна награда от „Алеф“ получи и преподавателката по български език и литература в Езиковата гимназия в Кърджали Емилия Владева, която работи по проблемите, поставени от организацията от първата година, в която започва да се провежда конкурса. Тази година тя беше удостоена със званието „Пазител на паметта“, присъдено на едва 7 души в цялата страна досега, основно политици и народни представители.

Емилия Владева, Георги Дичков и Виктория Пламенова, носител на поощрителна награда в деветото издание на конкурса, гостуваха в предаването „На чаршията, в чата“, за да разкажат за дейността на Центъра и за своето участие.

Конкурсът на „Алеф“ е основан още през 2014 година. Ние участваме в продължение на 10 години вече. Това е конкурс на Центъра за еврейско-българско сътрудничество в Бургас с ръководител Алберта Алкалай, една изключително енергична жена, която в годините превърна конкурса в международен, успя да приобщи много организации. … Самият конкурс е литературен. Той касае многото човешки жертви, дадени по време на Втората световна война и най вече еврейски жертви в концлагерите. Това всъщност беше началото на конкурса. Вие виждате, че сега и в съвременното общество се надига вълна на антисемитизъм и нетърпимост към различието. И мисля, че конкурсът е много актуален“, каза Емилия Владева.


Емоционална е причината, подтикнала единадесетокласничката Виктория Пламенова да пише по темата. Многобройните жертви и жестокостта, преживяна от тях не трябва никога да бъдат забравяни, посочи носителката на поощрителна награда в миналогодишното издание на конкурса. „Произведението ми беше свързано точно с ужасите, които са изпитали самите евреи – как момиче намира дневника на своята баба еврейка и чете за всичките кошмари, които тя е изпитала и как тя е успяла да се измъкне от концлагерите“, разкри част от своята творба Виктория.

Донякъде лична пък е причината, подтикнала деветокласника Георги Дичков да посегне към перото и да напише своя разказ, който беше оценен най-високо от публиката. „Имам две основни причини да пиша. Едната е интереса към ексклузивността на спасяването на българските евреи. Не се среща другаде освен в Дания, но там евреите са били толкова малко, че те за една вечер са избягали на един кораб и са успели да ги спасят. Но българските евреи са били 48 000 някъде, ако не броим, за съжаление, тези, които не успяхме да спасим в Беломорска Тракия и Македония“, демонстрира завидно познаване на фактологията преди да създаде художествената си творба Георги. Другата му причина е по-лична – „фактът, че майка ми също е била част от такова, не е било геноцид, но е било асимилиране – възродителния процес“, посочи деветокласникът от Езиковата. Той е син от смесен брак, майка му е от турски произход, баща му – етнически българин. „Аз даже включих част от възродителния процес в разказа ми, за да покажа как може във всяко време да се случат такива ужасни неща“, разкри Георги. Неговият разказ със заглавие „Болката и паметта на звездите“, получи 939 гласа от общо гласували 7 500 читатели и взе една от двете награди на публиката тази година. В творбата му се разказва историята на „момиче, еврейче, което по време на Втората световна война, когато се пуска този закон за опазването на държавата, тя не разбира нищо защото е дете. Виждаме през нейната перспектива, през перспективата на дете. Мисли си, че звездичката, която носи е нещо хубаво, защото я прави специална. Но после се пита защо я отбягват съучениците или защо майка й се стъжни. И тя разбира чак когато вече става по-възрастна“, събуди слушателския интерес младият автор.


Един от панелите на проведената конференция се води от госпожа Илияна Йотова, вицепрезидент на републиката. В него участваха писателят Георги Бърдаров, който е председател на комисията, Сашка Журков от международната комисия, журналист от Виена, Мария Касимова-Моасе, Кристофър Бъкстън, Ангел Джонев, Авитал Лейбович, която е експерт в Института по дипломация на Близкия изток, Фелисия Валдман, проф. д-р Румяна Христиди от Софийския университет и не на последно място от нашето министерство представител беше Радост Николова“, подчерта Владева. Тя посочи, че по време на конференцията е проведена дискусия за това как се изучават проблемите за Холокоста в училище. Според нея има чувствителен напредък в това в сравнение с десет години назад, когато е поставено началото на инициативата на „Алеф“. „Прави впечатление, че учениците са заинтересовани. Те виждат в какъв свят живеят, виждат около себе си и репресии, нечовешко поведение, малко или много това нещо се отразява. Не бива да се връща вълната на насилие“, допълни Емилия Владева.

Дискриминацията в момента се вдига в България и не само към цигани, но и към други малцинства. Ако погледнем към миналото, може да си дадем идея какво трябва да направим и какво не трябва да направим. Аз затова бих искал да цитирам Васил Левски – „Народ, който не помни миналото си, няма бъдеще“, подчерта Георги. Според него хората, които не живеят в т.нар. смесени региони имат дискриминационно отношение към малцинствата, защото не ги познават. Кърджали може да е добър пример по отношение на толерантността, беше изводът, който сам се наложи в края на разговора.

Подробности можете да чуете в прикачените звукови файлове.


По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

„Песяците“ гонят злото от Широка лъка

Широка лъка отново ще се превърне в сцена на един от най-колоритните кукерски празници в България – Песпонеделник. Всяка година, в първата неделя на март, селото оживява с магията на древните традиции. Маскирани мъже, облечени в страховити костюми и украсени с чанове, гонят злите сили и приветстват пролетта. Звуците на хлопките, народната музика и..

публикувано на 27.02.25 в 11:05

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

След тов а Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само  останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!

публикувано на 23.02.25 в 18:15

За виното - поезия в бутилка

Ако ви се пие хубаво вино, извън празника на любовта и виното, защото  алкохолът от грозде е сам по себе си е празник за душата и сетивата, задължително се отбийте в Момчилград . Там се намира единствената винарска изба в област Кърджали , а собственикът й Венцислав Драмалиев се отличава с ентусиазъм, креативен подход при..

публикувано на 23.02.25 в 17:09

Милко Бошнаков и неговата мисия в народната музика

Милко Бошнаков е не само музикален редактор в Радио Благоевград, но и отдаден народен певец, който се стреми да съхранява и популяризира българския фолклор. В последния си музикален проект той представя пет нови песни, сред които „Майчинко, стара майчинко“, „Карамфилчето“, „Сърце ми гори“, „Врано конче“ и „Кито, моме“. Освен това, към тези песни са..

публикувано на 22.02.25 в 16:55
Кукери от с. Мезек

В Мезек възраждат древна традиция на празник посветен на кукерството

На Сирни Заговезни в село Мезек ще се отбележи един от най-очакваните празници – "Кукери - бабушери". Традицията на този празник е възстановена през 2016 г., след дълго прекъсване, и днес продължава да радва местните и гостите на селото. За празника ни разказва Мария Христонева, секретар на читалище „Изгрев 1921“ в Мезек. „Празникът не се е провеждал..

публикувано на 22.02.25 в 15:55

Кукеровден в Ивайловград – традиция, веселие и гостоприемство

В Ивайловград ще отбележи един от най-значимите си празници – Кукеровден. В квартал Лъджа, където се събира местната кукерска група, подготовката е в разгара си. Както всяка година, покрай Сирни Заговезни, тази година на 1 март, ще се чества този уникален обичай, който съчетава традиция, ритуали и добри пожелания за здраве и берекет. Ръководителят на..

публикувано на 22.02.25 в 15:05

Джевдет Мустафа: Ще протестираме, ако обгазяването продължи

Министърът на околната среда и водите Манол Генов отговори на питането за острата задушлима миризма, която предизвика тревога у кърджалийци преди дни. Като административно-формален обаче бе определен този отговор от секретаря на регионалната структура на „Продължаваме промяната“ Джевдет Мустафа. „От този отговор не става ясно най-важното според мене..

публикувано на 21.02.25 в 14:37