Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първият в Родопи подземен рудник-музей в Мадан разказва...

Любознателните туристи могат да научат повече за рудодобива и музея на минното дело, както и в Кристалната зала с близо 600 красиви минерали, извадени от земните недра

13
Рудник "Сполука" е първият подземен минен музей в Родопите
Снимка: Станислава Георгиева, Радио Кърджали

Само за три месеца от откриването над 2000 туристи посетиха новата атракция в Мадан – неработещият рудник "Сполука", който бе превърнат в подземен минен музей.

Галериите на рудник „Сполука“ позволяват на посетителите достъп до подробна история на рудодобива в региона. Част от експонатите в подземния музей са машини, с които се е добивала руда, други за нейното извличане, показани са съоръжения за вкарване на въздух, вода и ток. В бъдеще в музея ще се влиза с вагонетка – миньорски влак, теглен от електрически локомотив. Вагоните ще изминават разстояние от 140 метра, което ще разкрива минните галериите и работници-манекени. В момента се събират дарения, вместо билети, за да може това да стане по-бързо. А повече за музея под земята и неговите посетители, ни разказва екскурзоводът Неджми Еминев.

"Това е различна от другите обекти атракция. Различно е за хората. Отделно доста хора в миналото имат свои дядовци и прадядовци и други близки, които са работили по старите мини, които вече не функционират при нас. Това също е един вид носталгия", коментира за Радио Кърджали екскурзоводът Неджми Еминев.

За тези три месеци, туристите не са само от България, рудникът е посетен още и от унгарци, турци, гърци.

Идеята за него е отпреди 15 години. Подобни на този музей има и на други места по света, но маданският има своите разлики - тук всичко е запазено в автентичен вид, без промени работата и условията на труд на някогашните миньори. Според Неджми Еминев именно тази автентичност се харесва на посетителите.

40 са били регистрираните рудни находища в района на Мадан през далечната 1948 година. Две години по-късно – през 1950, е основано българо-съветското дружество Горубсо, с което започва историята на рудодобива в по-ново време. Тогава предприятието добива оловно-цинкова руда. Освен олово и цинк, рудата съдържа още различни проценти злато, сребро, мед, пирит, кадмий. Кадмият е токсичен елемент, използва се за батерии, а някога е бил съставна част на боите, разказва уредникът в музея на минното дело в Мадан Желязка Тодорова. Ето и още от нейния разказ:

"Сега работят само три рудника и около 900 човека, но когато е бил разцветът на "Горубсо" през осемдесетте години, са работили над 14 000 души от цяла България, привлечени най-вече от по-високото заплащане и по-ранното пенсиониране. Навремето е било 7 години трудов стаж под земята, а миньорите са се пенсионирали на 45 години. Сега е 10 години трудов стаж, сега се пенсионират на 50. Сега миннодобивното предприятие добива около 300-350 хиляди тона руда. След като се преработи, се получават около 25-26 хиляди тона концентрат, а навремето, когато всичко се е извършвало на ръка, най-големият добив е бил 9000 и то не от един рудник, а от всичките участъци.... 1940 година се въвеждат първите техники в  рудниците - пневматичните пистолети. Но в самото начало са работили на принципа на сухото бурене. Имало е случаи за 30-0 работни дни миньорите да развиват силикоза, тъй като те са  вдишвали този целия прах. Десет години по-късно въвеждат пак пневматични пистолети, но вече с водна промивка, за да намалят концентрацията на запрашаване и праха, който вдишват  миньорите."

"Преди да се основе българо-съветското дружество Горубсо, е имало още две акционерни дружества. Едното, основано през 1927 година, е било изцяло българско. Другото е работило с немски капитали и точно германците през 1942 година построяват въжена линия от рудник "Бориева" до град Кърджали. Трасето е било 42 км. Интересното, че по трасето са издигнати 152 стълба и са опънати 180 км стоманени въжета. Когато вече въжената линия е била готова, немският инженер, проектирал линията, качил цялото си семейство в една от кофите и заедно изминали по линията разстоянието до Кърджали, за да докаже на скептиците, че е надеждна и сигурна."

В Мадан се намира и още един обект, свързан с рудодобива в района – Кристалната зала. В нея са подредени около 600 експонати, извадени от земните недра на планината. Основните минерали, които се добиват в района, и които могат да бъдат видени в залата, са галенитът, сфалеритът и красавецът планински кристал. Той обаче е колкото красив, толкова и вреден, тъй като причинява опасната за миньорите болест силикоза, разказа уредникът в залата Ася Миланова.

Кристалната зала е създадена през 1984 година и в нея има кристали, които са вадени от рудниците на Горубсо-Мадан през последните 70 години, от самото създаване на дружеството. Няма еднакви кристали, казва Ася Миланова и е категорична, че всеки един от тях е уникален и единствен. Последният експонат в Кристалната зала е дарение от миналата година от бивш работник в рудниците от Давидково и също е уникален, тъй като е най-големият халкопирит с родохрозит, който заслужава да се види.
А един от най-красивите минерали - планинският кристал, всъщност е и най-опасният, защото прахът от него причинява "циментиране" на белите дробове на миньорите, които го вдишват по време на работа.


Повече чуйте в звуковите файлове


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

Във втората част на предаването Ви отвеждаме на пазара в Бишкек, Киргизстан, където пазарлъкът е нещо свещено. За това ни разказва Магдалена Гигова. Нурай Садулов ще ни отведе в страната на любовта и виното , Франция с рубриката "Франция, Мон Амур"!   Очакват ни още изненади, само  останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и..

публикувано на 03.11.24 в 17:42

20 години магия със "101 каба гайди“

В Родопски драматичен театър, в Смолян се проведе празничен концерт по повод 20 години от създаването на Гайдарски състав „101 каба гайди“. Любимите изпълнители получиха заслужени аплодисменти от публиката. По повод годишнината и с решение на читалищното настоятелство бяха връчени награди: Костадин Илчев бе удостоен със званието Будител на..

публикувано на 02.11.24 в 08:25
Проф. д-р Анна-Мария Борисова

С 200 на сто повече са диабетиците у нас за по-малко от 20 години

Ръст от почти 200 на сто на заболеваемостта от диабет тип 2 показват данни от скрининг, проведен през 2024-а година от Българското дружество по ендокринология. Като още по-сериозен проблем специалистите сочат факта, че половината от хората, страдащи от хроничното заболяване дори не знаят за това. Ендокринолозите предупреждават, че диабетът става все..

публикувано на 31.10.24 в 21:46

Хасково чества Деня на будителите

Хасково отбелязва Деня на народните будители с редица събития, започвайки още от вчера, 30 октомври с концертът „Танцът Живот“ на Диана Дафова. На 31 октомври ще бъдат наградени победителите в Националния конкурс „Народни будители“ за 2024 г., в който участваха ученици от 5 до 12 клас. На 1 ноември (петък) от 15:00 ч. в „Младежки център“ – Хасково ще..

публикувано на 31.10.24 в 11:35

"Световен ден на тютюна" събира производители

В Института по тютюна и тютюневите изделия в с. Марково, обл. Пловдив, ще се проведе събитие на Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 (НАТ-2010) по повод Световния ден на тютюнопроизводителите, който се отбелязва на 28 октомври. Събитието започва в 13:00 часа и ще събере тютюнопроизводители от цялата страна, търговски представители,..

публикувано на 31.10.24 в 10:40
Михаил Константинов

Проф. Михаил Константинов: Българската избирателна система работи желязно

Българската избирателна система работи безпроблемно и желязно , няма място за понятие справедливост, а за законно и незаконно . Така изборният специалист, бивш член на ЦИК и математик проф. Михаил Константинов коментира разпределението на мандатите на фона на различните резултати на двете формации, свързани с ДПС на изборите у нас и в..

публикувано на 30.10.24 в 13:31