Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първият в Родопи подземен рудник-музей в Мадан разказва...

Любознателните туристи могат да научат повече за рудодобива и музея на минното дело, както и в Кристалната зала с близо 600 красиви минерали, извадени от земните недра

13
Рудник "Сполука" е първият подземен минен музей в Родопите
Снимка: Станислава Георгиева, Радио Кърджали

Само за три месеца от откриването над 2000 туристи посетиха новата атракция в Мадан – неработещият рудник "Сполука", който бе превърнат в подземен минен музей.

Галериите на рудник „Сполука“ позволяват на посетителите достъп до подробна история на рудодобива в региона. Част от експонатите в подземния музей са машини, с които се е добивала руда, други за нейното извличане, показани са съоръжения за вкарване на въздух, вода и ток. В бъдеще в музея ще се влиза с вагонетка – миньорски влак, теглен от електрически локомотив. Вагоните ще изминават разстояние от 140 метра, което ще разкрива минните галериите и работници-манекени. В момента се събират дарения, вместо билети, за да може това да стане по-бързо. А повече за музея под земята и неговите посетители, ни разказва екскурзоводът Неджми Еминев.

"Това е различна от другите обекти атракция. Различно е за хората. Отделно доста хора в миналото имат свои дядовци и прадядовци и други близки, които са работили по старите мини, които вече не функционират при нас. Това също е един вид носталгия", коментира за Радио Кърджали екскурзоводът Неджми Еминев.

За тези три месеци, туристите не са само от България, рудникът е посетен още и от унгарци, турци, гърци.

Идеята за него е отпреди 15 години. Подобни на този музей има и на други места по света, но маданският има своите разлики - тук всичко е запазено в автентичен вид, без промени работата и условията на труд на някогашните миньори. Според Неджми Еминев именно тази автентичност се харесва на посетителите.

40 са били регистрираните рудни находища в района на Мадан през далечната 1948 година. Две години по-късно – през 1950, е основано българо-съветското дружество Горубсо, с което започва историята на рудодобива в по-ново време. Тогава предприятието добива оловно-цинкова руда. Освен олово и цинк, рудата съдържа още различни проценти злато, сребро, мед, пирит, кадмий. Кадмият е токсичен елемент, използва се за батерии, а някога е бил съставна част на боите, разказва уредникът в музея на минното дело в Мадан Желязка Тодорова. Ето и още от нейния разказ:

"Сега работят само три рудника и около 900 човека, но когато е бил разцветът на "Горубсо" през осемдесетте години, са работили над 14 000 души от цяла България, привлечени най-вече от по-високото заплащане и по-ранното пенсиониране. Навремето е било 7 години трудов стаж под земята, а миньорите са се пенсионирали на 45 години. Сега е 10 години трудов стаж, сега се пенсионират на 50. Сега миннодобивното предприятие добива около 300-350 хиляди тона руда. След като се преработи, се получават около 25-26 хиляди тона концентрат, а навремето, когато всичко се е извършвало на ръка, най-големият добив е бил 9000 и то не от един рудник, а от всичките участъци.... 1940 година се въвеждат първите техники в  рудниците - пневматичните пистолети. Но в самото начало са работили на принципа на сухото бурене. Имало е случаи за 30-0 работни дни миньорите да развиват силикоза, тъй като те са  вдишвали този целия прах. Десет години по-късно въвеждат пак пневматични пистолети, но вече с водна промивка, за да намалят концентрацията на запрашаване и праха, който вдишват  миньорите."

"Преди да се основе българо-съветското дружество Горубсо, е имало още две акционерни дружества. Едното, основано през 1927 година, е било изцяло българско. Другото е работило с немски капитали и точно германците през 1942 година построяват въжена линия от рудник "Бориева" до град Кърджали. Трасето е било 42 км. Интересното, че по трасето са издигнати 152 стълба и са опънати 180 км стоманени въжета. Когато вече въжената линия е била готова, немският инженер, проектирал линията, качил цялото си семейство в една от кофите и заедно изминали по линията разстоянието до Кърджали, за да докаже на скептиците, че е надеждна и сигурна."

В Мадан се намира и още един обект, свързан с рудодобива в района – Кристалната зала. В нея са подредени около 600 експонати, извадени от земните недра на планината. Основните минерали, които се добиват в района, и които могат да бъдат видени в залата, са галенитът, сфалеритът и красавецът планински кристал. Той обаче е колкото красив, толкова и вреден, тъй като причинява опасната за миньорите болест силикоза, разказа уредникът в залата Ася Миланова.

Кристалната зала е създадена през 1984 година и в нея има кристали, които са вадени от рудниците на Горубсо-Мадан през последните 70 години, от самото създаване на дружеството. Няма еднакви кристали, казва Ася Миланова и е категорична, че всеки един от тях е уникален и единствен. Последният експонат в Кристалната зала е дарение от миналата година от бивш работник в рудниците от Давидково и също е уникален, тъй като е най-големият халкопирит с родохрозит, който заслужава да се види.
А един от най-красивите минерали - планинският кристал, всъщност е и най-опасният, защото прахът от него причинява "циментиране" на белите дробове на миньорите, които го вдишват по време на работа.


Повече чуйте в звуковите файлове


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Марияна Стоянова, Заместник-директор на СУ „Йордан Йовков“; Диляна Гюрова, Експерт програми и проекти във фондация „Джуниър Ачийвмънт България“; Людмила Чаушева, Директор на СУ „Йордан Йовков“ и Ирина Илиева, Оперативен директор, Изпълнителен директор (2023-2024) във фондация „Джуниър Ачийвмънт България“ (от ляво надясно)

Добра практика по предприемачество показаха йовковци на национален форум

Директорът на Средно училище „Йордан Йовков“ Людмила Чаушева, представи на националния форум „Ние сме бъдещето“ добра практика по предприемачество, разработена и внедрена в школото в Кърджали. Форумът се проведе в Габрово, а организатори бяха Регионално управление на образованието, Фондация „Джуниър Ачийвмънт България“ (JA Bulgaria), Община..

публикувано на 25.11.24 в 19:39

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

Във втората част на предаването Нурай Садулов ни отвежда на романтична разкодка в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, мон Амур!".  Очакват ни още изненади, само  останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!

публикувано на 24.11.24 в 17:51

Ресми Мурад: Кметовете, подкрепили ДПС - Ново начало са получили ДМС

Кметове на населени места само от ДПС - Ново начало са получили ДМС и това е смущаващо, каза Ресми Мурад, областен лидер на Движението на формацията около Ахмед Доган. По думите му става въпрос за допълнително материално стимулиране на кметове на кметства, които са постигнали добри резултати за движението на Пеевски. "Тук става въпрос за..

публикувано на 21.11.24 в 11:30

Бърза туршия със зеле, когато нямаш време

Сезонът на туршиите е в разгара си, а студеното време в момента способства зелето да втаса. Много домакини нямат нито време, нито сили, за да правя т кисело зеле, което се претака и се чака , за да стане готово. По-лесно е да затворят туршия със зеле в буркан и. Ако вложат и малко естетика, се получават едни чудесни шарени буркани, пълни със..

публикувано на 20.11.24 в 15:47

Павлин Кръстев: Новото начало има влияние в ГЕРБ

Човекът от Новото начало има влияние в ГЕРБ, коментира пред Радио Кърджали Павлин Кръстев, депутат от Алианса за права и свободи. “Ние сме част от тези партии, които подкрепят този санитарен кордон около Делян Пеевски, освен ГЕРБ, което е много притеснително за техните избиратели. Все пак те бяха тези, които не искаха да чуват за Делян Пеевски..

публикувано на 21.11.24 в 10:05
Васил Узунов

Засега маловодието на язовирите от каскада „Арда“ не е критично

В последните няколко години заради продължителните засушавания, високите температури през лятото и липсата на валежи, са причините, които довеждат до по-ниските нива на язовирите, като цяло, в това число и язовир „Студен кладенец“. Това каза в отговор на запитване от Радио Кърджали Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски..

публикувано на 19.11.24 в 16:36

Тази година е суха, но валежите в цялост не са намалели

Липсата на валежи не е основната причина за маловодието в язовирите. Това сочат наблюденията на метеоролозите. Тази година валежите в областите Кърджали, Хасково, Ямбол са в повечето месеци под нормите. Особено през зимните месеци – януари и февруари, те са значително по-ниски дори от ниските валежи, средни за страната. Това обясни доц. Лилия..

публикувано на 19.11.24 в 16:22