Мария Николчовска - живот, посветен на етнографията и Източните Родопи

Наскоро Радио Кърджали поде инициатива да представи в поредица известни кърджалийци, хора, оставили следа в обществения, културния, изследователския и научния живот на Кърджали. След археолога Иван Балкански, разказваме за още един учен и изследовател на бита и историята на Източните Родопи - етнографа  Мария Николчовска

"Мария Николчовска е приемникът на делото на неуморната Мара Михайлова. Мария Николчовска е човекът, на когото дължим до голяма степен експозицията на Регионалния исторически музей", разказа историкът Георги Кулов, който е работил с изследователката.

Мария Николчовска е от ямболското село Тенево, където живее и в момента след пенсионирането си. Родена е на 2 септември 1942 г. Завършва Историческия факултет на Софийския университет. Идва в Кърджалийско като учител и преподава заедно със съпруга си в училища в в община Кирково. Когато се структурира Регионалният исторически музей, тя се посвещава на етнографията.

"Историческият музей даде на Кърджали много будители, един от тях е дългогодишният уредник и завеждащ отдел "Етнография" Мария Николчовска. Името ѝ се нарежда сред тези, на които дължим богатството на фондовете на музея и великолепната му експозиция, която очарова всеки посетител. Николчовска поставя начало на музейното дело, наред с Андрей Андреев, Христо Гълъбов, Иван Балкански и Мара Михайлова. Всеотдайността на универсалната личност и широчина на интересите на Мара Михайлова има продължител в лицето на Мария Николчовска. Тя е етнографът, на който Кърджали дължи перфектна експозиция, грабваща с пъстротата на шевиците и отразяваща целия спектър от общности в Източните Родопи. Можем да я оприличим на шарена черга, в която е втъкано многообразието на Кърджалийския край", пише преди време Георги Кулов в статия, посветена на Мария Николчовска.

"Разбира се, преподаването в селата ѝ дава възможност да контактува с местните хора, да вникне в тяхната душевност, в техния бит, фолклор. Това я грабва и я кара да бъде абсолютно всеотдайна в работата си като етнограф в музея", припомня Георги Кулов. Според него силата ѝ е в теренните проучвания, както и при Мара Михайлова, и при Иван Балкански. 

"Няма село в Кърджалийско, което да не е обходила и от което да не е взела етнографски материал. Няма село от Кърджалийско с принос в духовната култура, което да не е отразено в нейните публикации. Трябва да кажем, че тя прави няколко книжки, посветени на етнографията в общините Кърджали, Момчилград, Ивайловград, Ардино. Участва в Родопската експедиция от 1981-1985 година, която организира Етнографският институт с музей към БАН. Като набляга на традиционното земеделие в Родопите, събира изключително богат етнографски материал. В това отношение има десетки научни публикации, сборници - както регионални, така и национални. До ден днешен етнографската сбирка на Историческия музей е може би една от най-добрите в България с изключително богатство от експонати. Няма общност в региона, което да не е представена с носиите, сватбените обичаи с хлябовете, ритуалите, накитите", разказа още Георги Кулов.

Той е категоричен, че Мария Николчовска е спасила безценни неща и експонати от изнасяне в чужбина. И даде за пример колекция от пафти със седеф. Друга от историческите находки и попадения на етнографа е българска беломорска носия, собственост на възрастна жена, самоопределяща се като туркиня, в кирковското село Горски извор, която я облякла в очакване на сетния си час.

Сред приоритетите в работата на Мария Николчовска е приемствеността във фолклора в Кърджалийско - "приемственост във вековете, приемственост от дълбоката българска древност до наши дни със следите от османското присъствие, следите от асимилационната политика", спомня си Георги Кулов.

цялото интервю с Георги Кулов за работата на етнографа Мария Николчовска може да чуете в прикачения звуков файл.