Първите избори в Кърджали са под натиск от управляващите

Първите избори се произвеждат в Кърджали през 1914 г. и те са парламентарни. Интересното е това, че в утвърдените вече стари територии на страната политическите партии правят всичко възможно да печелят повече гласове от новоосвободените земи и новоприсъединени територии, включително Кърджали. Използвани са всякакви законни и незаконни средства. Подробности разказа в ефира на Радио Кърджали Светла Михайлова, уредник в отдел „Нова и най-нова история на България“ при Регионален исторически музей – Кърджали.

Борбата за печелене на гласовете тук е ожесточена. Използва се и факта, че местното население не е запознато и няма културата да упражни своя глас.

Управляващата тогава партия на либералите разчита основно на гласовете на турското население в региона и не жали сили за спечелването на местните общини и кметове. В предизборната кампания основните методи са предимно обещания както към местното турско население, така и към бежанците, които идват от Беломорска Тракия.

В кампанията в първите избори либералите включват местните турски първенци и ходжи. В джамиите се извършва агитация. Стига се даже до заплахи, че ако някой не гласува, то той е изменник на вярата.

Първият депутат от Кърджалийско е Салим Хаджимехмедов.

В началото кметовете са назначавани. Първите местни избори, в които се включва местното население са доста по-късно, около 1919 г.

След Ньойския договор, когато България губи Беломорска Тракия, хиляди бежанци също пристигат в региона. Тези хора идват с предварителна нагласа за гласуване, но също и са фокусирани върху своите проблеми.

В този период обстановката е много сложна и се характеризира с пълен административен хаос.

Друг проблем за гласуването в региона е, че 90% от населението е неграмотно.

През 1920 г. Мастанлийски окръг има близо 113 хиляди жители, като повече от 103 500 от тях са неграмотни. Това дава възможност да се правят много нарушения и манипулации и се използват всякакви средства, включително непозволени, за печелене на гласовете.

В годините около Първата световна война партиите са забранени. Първите следващи избори след тези събития са през 1920 г.

Партиите обръщат внимание на Кърджалийския регион само, когато изборите наближат. През останалото време нямат политически централи по тези земи. Едва през 1920 г. започват да създават някакви организации, но цари пълна обърканост, неправилно регистрирани листи. Често пъти се използват методи, които не са позволени. Натиск е оказван от управляващата партия чрез цялата държавна администрация – окръжен управител, околийски началник и т.н. Нейните кандидати си позволяват да агитират в самия изборен ден, придружавани от стражари.

През 1931 г. изборите преминават при небивали нарушения.

В с. Мост например е нарушена тайната на вота. На стената на т.нар. „тъмна стая“ съществува отвор, през който секретар-бирникът и стражарят наблюдават кой за кого гласува. Същите даже дават на хората бюлетината на Демократическия сговор и заплашват с побой тези, които не гласуват например за Демократическата партия.

В с. Миладиново пък гласуването започва по-рано от обявения час и приключва около обяд, много преди края на изборния ден. Пристигналият на място застъпник на Народния блок е задържан до 16 ч. и чак след това освободен.

В секцията в с. Чифлик пък пристига въоръжен човек, който също наблюдава „тъмната стаичка“ и казва как да се гласува. На други места пък гласоподавателите са допускани до урните след като са обискирани.

В с. Железник старшият стражар също влиза в стаичката за гласоподаване и заповядва на избирателите да показват с каква бюлетина гласуват. Даже доста отзивчиво слага той, самият, бюлетината в пликчето.

Гласуването в годините 1914 – 1931 г. никак не е било тайно, а направо си е било явно и упражнявано под силен натиск от страна на управляващите, обобщи Михайлова.

Повече подробности можете да чуете в прикачения звуков файл.