Показват 200-годишна женска носия в изложбата "На гости за Коледа"

Моето желание е да посрещнем Коледа всички събрани, заради това тракийските носии, особено от Хасковския регион, посрещат всички други от различните краища на почти цяла България, каза в ефира на Радио Кърджали колекционерът и автор на изложбата Златка Господинова.

Показаните носии са не само от региона, но и от Северна България, Североизточна  България, Северозападна България, Родопите. Тракийските носии са от Сливен, от Ямбол, от Стара Загора, Първомай. Почти всички са автентични, само на някои части от носията са съвременни, като на детската носия, на които Златка Господинова не е успяла да намери автентични панталони и риза. 

Що се отнася до възрастта, голяма част са над 100-годишни, а повечето са изработени между 1800 г. докъм 1920 г. Най-старият екземпляр е 200-годишната женска носия от Одринска Тракия, която е поставена на видно място в началото на изложбата

"Аз съм свикнала със старите носии, защото те носят едно успокоение и българщина, носят народностно съзнание. Заради това изложбата има и коледари, има и палешник, и показва коледни традиции", каза Златка Господинова.

Личната ѝ колекция наброява около 110 народни носии, в изложбата са показани 43. Повечето са тракийски и са съобразени със зимния период и коледните празници.

"Всяка носия си има отделна красота и отделни легенди, които разказва. Когато например срещнете две различни родопски носии - едната от Неделино, а другата от Райково или Чепеларе, те говорят съвсем различни неща, но с един глас пеят родопски песни. Докато тракийските носии, особено от Хасковския край, те са прочути със своя зелен и червен цвят. Най-вече червеното преобладава и те говори за вътрешна красота, за жизненост, макар че тракийските хора и музика са по-бавни, но са прекрасни, защото просто те са в душата ти", така обясни магията Златка Господинова.

Сред трудностите на колекционерството, с които се сблъсква, е търсенето и откриването им. "Много е трудно, защото аз нямам тази възможност непрекъснато да обикалям по селата, но се срещам с много хора, особено със "старите баби", както им казвам. Те имат много интересни неща, някои са ги унищожили, като са ги направили на парцелки за търкане, например. Понякога и други хора, които знаят, че събирам, ми предлагат. Някои носии са в безкрайно ужасен вид, но дори и такива аз ги взимам, защото едва ли повече ще може да ги произведе някой, едва ли този материал, тази вълна, това тъкане ще се повтори", разказа още Златка Господинова.

Има и случаи, в които възрастните хора не желаят да се разделят със старите носии с мотива, че предпочитат да останат в семейството.

Трудности има и при възстановяването, и при съхранението на носиите, тъй като тъканите са изложени на въздействието на околната среда, на въздуха и на вредители, като молците, например. 

Проблем е и вероятността колекционерът да попадне под ударите на закона за културното наследство, казва Златка Господинова и обяснява: "Тази 200-годишна рокля, например. Законът за колекционерството е 50-70-100 години. А тя е над 100 години, повечето носии са над 100 години. Какво правим? Оттам насетне, има прочелници, подбратници, има рогатки - това са гривни, има гердани, които са на повече от 100 години. Те представляват ли културно наследство, културна ценност? Попадат ли под ударите на закона за културното наследство?"

Не на последно място стои и моментъ с належащата необходимост от организация или задруга на колекционерите, според Златка Господинова. "Аз съхранявам носиите и имам желание да ги показвам, защото младото поколение не познава българските традиции, не познава истинските материали на дрехите... Затова трябва да се направи така, че такива изложби да се направят и в други общини и краища на България... Заради това просто трябва да се направи организация за разпространение на всеки колекционер, който притежава народни носии, която да се знае в кой момент, кой, къде, какво има и може да да покаже. Но това е организация, която законово ли трябва да се задейства, трябва да бъде уредено в закона за културното наследство. Защото за археологически паметници на културата всички горе-долу знаем за какво става дума, но за движимите вещи, които представляват културно наследство, все още на мен лично не ми е ясно какво трябва да се направи", коментира Златка Господинова. 

Според нея задължително държавата трябва да пази колекционерите, защото техните колекции се съхраняват за бъдещите поколения. 

целия разговор на Станислава Георгиева със Златка Господинова може да чуете в прикачения звуков файл