„Пожелавам им лек пост и нека наистина се въздържат от зли помисли и от зли дела по време на поста и да постят не да се показват пред човеците, а да постят пред лицето на нашия Бог Отец, който ще ни въздаде за духовния подвиг“. Това каза отец Боян Саръев в последното си интервю, дадено за Радио Кърджали.
Вероятно няма човек в България, който поне веднъж в живота си да не е чувал името на отец Боян Саръев, когото хората нарекоха Кръстителя на Родопите. През последните 33 години служеше в храма "Свето Успение Богородично" в кърджалийския квартал "Гледка". Той бе наречен така заради мисионерството си. В началото на 90-те години на ХХ век основа Движението за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча" с мисията да помогне на българомохамеданиите, какъвто е и той по произход, които искат да се върнат към християнската вяра.
Роден е на 5 май 1956 година в крумовградското село Жълти чал. Завършва средното милиционерско училище и работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година завършва школата на МВР в Симеоново.
През 1990 година е ръкоположен за дякон, а след това и за свещеник в Пловдивската епархия.
В началото на кръстителската му мисия, желаещите да приемат православната вяра бяха толкова много, че Боян Саръев организираше групови покръствания с по над 100 души едновременно. Дори само това да беше оставил след себе си като диря, е достатъчно, за да остане името му в историята. Но това не е всичко.
Отец Саръев развиваше широка не само просветителска, но и благотворителна дейност – от неделно училище до приютяване на украински бежанци и кръщаването им.
Той и съпругата му, презвитера Красимира, първи в Кърджалийско приютиха украински бежанци в манастирския комплекс при храма в първите дни на войната в Украйна. Въпреки че в началото държавата не помогна на свещеника, той продължи да се грижи за собствена сметка подгонените от войната хора. И това не е единствената му подобна благотворителност. В продължение на 20 години изхранваше безвъзмездно в разкритата трапезария при храма над сто социално слаби християни и мюсюлмани.
През пролетта на тази година той подмени изцяло иконостаса на църквата, поставен от основаването ѝ през 1939 г. Бяха поставени и стенописи, изработени по съвременна технология.
Беше обичан от родопчани – и от християни, и от мюсюлмани. През последните часове от борбата му за живот миряни, приятели и непознати в различни групи в социалните мрежи отправяха призив за молитви за оздравяването на духовника.
В храма, чийто предстоятел бе отец Саръев, се съхранява единствената в България частица от Светия кръст.
Боян Саръев бе признат не само у нас - той беше включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най-влиятелни личности в света.
Отиде си в деня, в който загина племенника му старши лейтенант Николай Саръев при атентата в Кербала преди 20 години. Казват, че Господ прибира при себе си на големи празници светите си хора, тези, които най-много обича. Кръстителя на Родопите си отиде в деня на първомъченика на Христовата вяра - Св. Стефан.
Последната служба на отец Боян Саръев в храм "Св. Успение Богоридично" беше на 3 декември.
А последното си интервю той даде за Радио Кърджали пред Гинка Динчева по повод началото на Рождественските пости, въпреки че вече беше тежко болен.
Вечна да е паметта на духовника, на будителя отец Боян Саръев.
Последното интервю на отец Боян Саръев можете да чуете в прикачения по-горе звуков файл.
Нашата задгранична приятелка Петя Аргирова пък ни предоставя рецепта за едно много любимо и лесно за приготвяне ястие с кайма и червен боб - а именно чили кон карне. Във втората част на предаването, ще научим за новата книга на родения в Смолян поет и писател Азиз Шакир-Таш - "Ниският полет над думите". В книгата се разказва за..
На 4, 5 и 6 юли край хижа „Скални мостове“, в живописната местност „Чудните мостове“ над село Забърдо, ще се проведе първият благотворителен фолклорен събор, организиран от сдружение „Родопска памет“. „Всичко започна от една приятелска сбирка с идеята да се откъснем от ежедневието и да направим нещо добро. Събирахме пари, веселяхме се, но винаги с..
На 21 и 22 юни в село Лозен, община Любимец, ще се проведе 14-ото издание на националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“. Събитието се утвърди през годините като важно средище за почитателите на традиционната българска музика, танци и занаяти. „Тази година подготовката върви гладко. Очакваме пълна програма за двата фестивални дни“, сподели..
Малко преди очакваната ключова сбирка на кръга около Ахмед Доган в столичен хотел, в ефира на Радио Кърджали се включи наживо репортерът на програма “Хоризонт” Даниел Инков. Той хвърли светлина върху текущата политическа динамика и възможността за създаване на нова формация на гърба на разпадащото се ДПС. „Пред хотела, в който се очаква да бъде..
Празничната ни анкета завърши с разговор с няколко дами – майки, баби, но и деца по душа, които също бяха гости в ефира на Радио Кърджали. Те си спомниха с усмивка своето детство и дори разказаха за последните пакости: „Може би да залепя дъвка на някого… или да хвърля балон с вода от балкона!“ Признават, че с времето част от детето в тях се е..
Още седем черни лешояда пристигнаха от Испания в Източните Родопи, за да станат част от амбициозния проект „Завръщането на черните лешояди в Родопите” за възстановяване на този величествен вид в България. Тяхното пристигане отбелязва поредната крачка в усилията на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Фондация „По-диви Родопи“, които от..
В делегация от наши поети и писатели се включиха кърджалийските поетеси и автор на детска литература Вилдан Сефер и Божидара Ангелова. Творците посетиха албанските градове Дуръс и Елбасан, където се срещнаха с етническите българи зад граница, а поводът бе 24 май. Част от групата бяха и поетите: Мариела Конова, Минко Танев и Христо..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478