10
В златоградското село Кушла, посрещат странника и с добра дума, с открита душа и с готовност да помогнат. Откак са станали известни в медиите с богатството на планината си – мумио, „черното злато“ на Родопа, местните са отворили домовете и сърцата си.
Село Кушла е в края на България, на точно 100 метра от границата с Гърция. В него живеят вероятно най-щастливите хора у нас. В последните години стана известно с това, че там е единственото в страната находище на мумио. Думата идва от гръцката „мумия“, което означава „запазено, съхранено тяло“. Хора от цяла България, а и от чужбина, които имат проблеми с кости, със стави, преживели дори катастрофи и сериозни травми, търсят този лек, скрит дълбоко в пазвата на Източните Родопи. Местните, останали вече едва двадесетина възрастни, се хвалят, че са изцерили и Бойко Борисов, преди години, когато пострада при игра на футбол.

От бабите си знаят за мумиото, което лекува „вчупено най-много“. Не знаят кой и кога го е открил, но знаят, че много хора са останали доволни и се връщат многократно. „Не сме специални, само мумия даваме. Млого е лековита. И млого се обаждат. И млого хора благодаряват. Даже някои викат, че и от ракови заболявания малко имяли са полза“, разказва баба Севдалина. Така, наслаждавайки се на поредното журналистическо внимание местните баби хвалят стоката си.
Съществуват много легенди и истории за мумио. То е вещество, за което се знае от далечни времена, но дори и днес, тайните на неговия естествен произход не са напълно разкрити. Информация сочи, че е използвано в народната медицина в продължение на почти две хилядолетия. Това е вещество, състоящо се от органични и неорганични елементи. Съдържа макро- и микроелементи, сред които калий, натрий, магнезий, желязо, цинк, мед, йод, манган, селен, фосфор, кобалт, никел, хром и т.н., витамини: витамин В-комплекс, А, В, С и Р; есенциални мастни киселини, силициев диоксид, сяра, пептиди и други.
Местните хора, разбира се, не са запознати в такива подробности с богатството си. Те просто го добиват. А това е изключително трудоемък процес. Жилата, както я наричат, в планината им, е само една, на точно определено място. Копаят дълбоко, до 3 метра, а и повече. Трябват определени метеорологични условия. Изваждат глината с ръце. Почистват от камъни и пръст. Жените я овалват на черни топки, големи колкото средна ябълка, около 200 гр., сушат на слънце няколко дни. След това разтварят във вода и пият.

Имат подкрепата и на кмета на селото Севдалин Хаджиев. Изследването на веществото струва скъпо. Затова са правени частични такива. Една от версиите за откриването на находището е, че животни, водени от инстинкта да си набавят необходими минерали, са го посочили.
„Има много голям интерес. Имам много благодарствени писма вкъщи и много съобщения получавам, благодарности. Много помага. Много е търсено за ставни, за костни болести, това, което има нужда от калций“, казва кметът.
Севдалин Хаджиев с охота посреща гости и разказва. Според една от версиите за създаването на Кушла, началото на селото поставят няколко семейства, които се заселили от гръцко, защото имали кушли, кошари по тези места. То е може би единственото, чиито жители съжаляват, че е свършила войната. Старите хора разказвали, че навремето немците са имали план да построят жп линия през планината, която щяла да преминава и през Кушла. Но краят на войната и оттеглянето на немската войска осуетили този план.
При поставянето на границата, след края на войната, селото е разделено от двете ѝ страни. Дълги години братя и сестри, родители и деца от двете страни на браздата не са можели да се видят. Затова сега местните са доволни, че могат да си ходят на гости с близките в гръцко. В селото навремето е имало над 300 жители – горна, средна и долна махала. Имало училище с поне 80 ученици.

Сега там живеят една 22 души, до един възрастни. Нямат лекар, аптека, нито магазин, но са доволни от живота си. Отглеждат си крави, които им дават мляко, сирене, масло, месо. Произвеждат си и зеленчуци. Трудно може да се каже, че до селото има изграден път, по-скоро е като горски, черен. Но по думите на кмета в този мандат построяването му ще е приоритет. Вода от чешмите в къщите тече от едва 12 години. Благодарни са на кмета, че им е извоювал тази придобивка. Сметките им за ток стигат до около 5 лв. Няма интернет, защото няма как да се изплати такава инвестиция, няма кой да го ползва. Но все пак кметът не се е отказал да полага усилия да възкреси родното си село.

Както в повечето такива места в България, кметът е всичко, включително нещо като куриер между бабите и дядовците и децата им, които са в Златоград. Изпълнява поръчките за лекарства и храни на старите, а на младите носи армаганите от село.

В с. Кушла полагат големи усилия, за да привлекат туристи. В близост има природни феномени. Някои ентусиасти опитват да развиват селски туризъм. Вече има една къща за гости. Включват се и в инициативи на община Златоград. Но въпреки всички усилия селото умира. „Демографската криза няма да подмине и нас“, тъжен е кметът Севдалин Хаджиев.
И въпреки това, в с. Кушла живеят вероятно най-позитивните, удовлетворени и щастливи в немноготията си хора.
Целият репортаж можете да чуете в прикачения звуков файл.
В края на октомври фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян обяви конкурс за певица (първи сопран) и за танцьори и танцьорки. Директорът и хореограф на ансамбъла, Сийка Василева, съобщи, че са се явили кандидати, но само част от тях отговарят на изискванията. „Имаше желаещи, но като се има предвид, че се работи за минимална заплата желаещите са малко...
Обновеният физкултурен салон в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в град Неделино беше официално открит в присъствието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Поводът за визитата му беше както новото спортно съоръжение, така и разширението на STEM центъра към училището. По думите на кмета на Неделино Боян Кехайов, обновяването на спортния..
Съвременната молекулярна биология навлиза в нов етап, в който синтезът на ДНК вече е ключов инструмент за медицината, биотехнологиите и научните иновации. Д-р Виолета Йорданова, молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – Кърджали, представя най-новите подходи и технологии, чрез които учените създават изкуствени ДНК фрагменти в..
След завършване на средното си образование Ели Мюмюн е приета в Американския университет в Благоевград и заминава на студентска бригада, което става нейният първи контакт с Америка. Първоначално работи в Бостън, впоследствие се установява в Ню Йорк и Лос Анджелис и така сбъдва детската си мечта. Минава през различни професии – от..
След два интензивни дни на презентации и научни защити, националното състезание по природни науки и екология завърши с ясно послание – качествената работа на учениците изисква повече време. Това заяви комисията, която отчете както рекордна мотивация, така и трудности заради стегнатия график. Двадесет и третото издание на Националното..
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
В топла среща между приятели и празник на хубавата поезия прерасна представянето за дебютната стихосбирка на литераторката Тонка Хаджинакова. Книгата "Мисли на глас" бе представена, както тя уточни след 4 години , откакто не е идвала в милото й училище - СУ "П.Р.Славейков". Такава беше и атмосферата в залата, празнична и заредена с много..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478