Проф. Иво Христов: В момента избираме между войната и мира

Вече става въпрос за екзистенциално оцеляване, все повече ни тласкат към война, въпросът е дали ще се стигне до гореща фаза, каза пред Радио Кърджали геополитическият анализатор проф. Иво Христов. В коментар на акцентите, свързани с военното подпомагане на Украйна, в срещата на лидерите от ЕС в Брюксел, той посочи два аргумента в подкрепа на изказаното мнение. „Първият, както забелязвате, постепенното излизане на Съединените щати от ангажиментите, свързани с украинската война и заместването на ролята на Съединените щати, ако въобще те могат да бъдат заместени, с Европейския съюз, тоест с всички нас – икономически, политически, организационно, пропагандно и разбира се, най-вече военно. Това се готви. Въпросът е дали това ще стигне до гореща фаза или ще премине само чрез даване на оръжие, чрез оказването на логистична и всякаква друга помощ или в един момент просто Европа ще бъде вкарана във война“, посочи геополитическият анализатор.

Европейските държави и общества не са готови да влязат в гореща фаза. „Наближават европейски избори, това ще си проличи ясно от новото разположение на силите в Европейския парламент. Но за съжаление, ЕП е една декоративна институция, която по никакъв начин не влияе на взимането на решенията, тъй като те се взимат от Европейската комисия, а ЕК не е под отчета на никого и никой не я е избирал, говоря за широкия кръг избиратели в Европа“, подчерта проф. Христов.

Той също счита, че ако Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ, е по-голяма вероятността да се избегне нагорещяване на конфликта. „Тръмп имаше много голяма реч, в която каза, че ако продължи досегашната политика по този начин, ние сме на ръба на термоядрена война. Това не са просто думи за сплашване или демагогия, предизборна, това е реалността. Така че, в момента избираме между войната и мира. Такъв избор не е имало от повече от 50 години в Европа“, поясни анализаторът.

„В България политика няма. Имаме битка между различни клиентели за овладяването на властови политически и най-вече на икономически ресурс, но те всичките са под контрола на външния фактор. Основният кошмар на голяма част от нещото, което се е самоназначило за политическа класа в България – сакън да няма избори. В България няма активен политически и социален субект, който да желае да промени нещата, освен на думи“, категоричен бе политологът.

По думите му българският политически и управленски проблем е системен. Тридесет години се извършват промени само на думи, а „през това време нашата държава и нашата страна умира и това наистина не са силни думи. Вижте само данните на статистиката, демографските данни, данните за застаряването, етническата структура на населението, качествени характеристики, като компетентност, образованост и т. н. Те са ужасяващи, но това е последното нещо, което вълнува българските политици, пък и голяма част от българските граждани, освен на думи и лицемерно“, песимистичен бе професорът.

„Светлината в тунела да не бъде само термоядрената война. Вече за това се молим. Аз максимално съм минимизирал своите очаквания към света, към българите и към живота. Опрели сме дотам, че вече въпросът е за нашето екзистенциално оцеляване. И това не са само думи. Много се надявам все пак да има някаква промяна на геополитическата ситуация в рамките на тази година, защото в противен случай това ще означава може би най-лошия сценарий за човечеството“, коментира проф. Иво Христов.