Писателката Мира Нико и баритонът Руси Ников за романите, операта, сцената и живота

Двамата са семеен и творчески тандем. Живеят и работят в австрийското градче Баден, на 20 км от Виена. В България бяха заради излизането на втория роман на Мира Нико "Отвъд честта и чувствата".

"За мен беше много вълнуващо, защото не бях влизал в тази зала 30 години и по-рано ми се струваше много голяма и внушителна. Днес ми се видя една много малка заличка, но въпреки това много китна, с много хубава акустика и много сантимент. Много беше вълнуващо, защото си спомням преди 30 години с Радост Попова, лека ѝ пръст, имахме една група "Ахрида" и със Снежана Полихронова. Ние бяхме млади деца, ученици, обичахме да пеем, да свирим и единствената възможност беше политическата песен, но нашите политически песни бяха много социални по-скоро, отколкото политически - с текстовете и музиката на Радост Попова", върна годините назад Руси Ников.

"Трамплинът" е група "Ахрида", а кариерата му тръгва още в трети курс в Консерваторията, когато, още учейки, започва и да пее в Бургаската опера, и продължава у нас и по света. От 1998 година е в Австрия по покана на оперен театър там. След година работа на договор, става  артист на свободна практика в течение на 24 години. От една година е назначен отново в същия театър, където някога е започнал. 

Бил е на всички континенти, пял е в повече от 16 страни. Догодина ще отбележи 30 години на сцената и една от идеите и Кърджали да бъде включен в юбилейните му концерти: "С Мариана Ликова, директорката на Дома на културата, вече говорихме за един голям концерт с голям оркестър или даже на открито в Кърджали - за Деня на Кърджали например. Ще доведа оркестър. Имам много добър приятел, Сунай Муратов, който е директор на операта в Анкара, диригент, който ще дойде, ако го поканят, може да вземем оркестъра например на Старозагорската или на Пловдивската опера. Имаме контакти, така че ще стана нещо много интересно", прогнозира Руси Ников

От страните по света най-трайни и любими спомени са му оставили Мексико, където е почетен гражданин на два града - Леон и Тепик, Япония, Корея, Египет и Австрия, разбира се. На много от турнетата е придружаван от съпругата си, която черпи вдъхновение за своите романи от тези далечни дестинации.

Така идеята за роман за Мексико "Ерата на Шестото слънце" се ражда по време на 40-дневно турне там. Книгата е провокирана от мъдростта на толтеките. А вторият роман "Отвъд честта и чувствата" е свързан и посветен на Япония.

"Моето творчество е отдадено на изследването на чужди култури и аз може би придобих някакъв непредубеден стил да навлизам в чуждите култури без предразсъдъци, да ги изследвам, да ги заобичвам, после да го изоставя по някакъв философски начин. Да дестилирам най-същественото от тях, от тяхната мъдрост, тяхната култура - всичко, което би могло да донесе полза на хората. И да направя един опит за роман еликсир", разказва Мира Нико.

Тя уточнява, че "всеки роман е като човек, има си характер, понякога е послушен, понякога е вироглав, тоест писателят винаги е поставен пред интересни инспирации, предизвикателства". Понякога писането е свързано с много и денонощен труд и не винаги музата помага. Още повече, когато писателят е семеен човек, има деца и провокациите във всекидневния живот нямат край, казва с усмивка Мира Нико. Такова предизвикателство е бил и компютърният вирус, който "изял" 400 страници от ръкописа на романа за Япония. "Трябваше да започна съвсем наново, което пък означава, че може би не е бил точният момент да излезе точно това, което съм написала и наистина писах съвършено различен сюжет", спомня си Мира.

За нея "Отвъд честта и чувствата" е много специален роман, който на пръв поглед е посветен на Япония, японците, тяхната култура, проблематика, взаимоотношения и традиция. Разказва за древен меч, за неговата загуба от семейството, което го притежава, за смяната на различни собственици, търсенето му и връщането му на законния му притежател.

"На пръв поглед е за Япония, но който го прочете, ще види, че аз съм се задълбочила като с един макро обектив, с който се вглеждам надълбоко в човешката психология и чувства, защото човешкото навсякъде е едно и също. Без значение дали сме в Япония, в Мексико, в България. Манталитетите са различни култури, те са различни, но човешкото в нас е много общо", обяснява Мира Нико. Тя уточнява, че японците са хора на честта, но стават все по-отворени към света.

Мира и Руси Никови споделят факта, че българите в чужбина "сме нито рак, нито риба. Много често тук сме хора, които са "избягали" от България, а там сме чужденци, които не са винаги желани. А най-интересното е при мен в моята професия и в нейната - на Мира, че ние каквото и да правим, ние популяризираме България, ние представяме България и сме горди с нея", казва Руси Ников.

В прикачения звуков файл може да чуете целия разговор с Мира Нико и Руси Ников