Ноара Шидо и Маргарита Калъмова за пианото, музиката и мечтите

Нора казва, че се чувства "като българка, но и американка, но също и малко французойка". Уточнява, че съотношението е 60 към 40 в полза на "френското". Със смях разказва, че не се налага да обяснява на приятелите си къде е Америка, затова пък често им пояснява къде е България и колко е красива, а те понякога я питат дали не е в Азия.

За пътя до Париж разказва майка й Маргарита: "Аз съм си от Кърджали. Завърших английската гимназия 97-ма година. След това започнах моето следване в "Климент Охридски" в Стопанския факултет и след две години всъщност продължих да следвам в Германия. Германия съм учила до докторска степен, аз съм доктор на икономическите науки и след това, като ми предложиха позиция във Франция, всъщност се преместих във Франция. Мъжът ми тогава дойде от Америка и всъщност се установихме във Франция от 2009 година и децата ни са родени там."

Музиката винаги е била важна част от семейството - самата Маргарита е свирила на пиано и акордеон в Школата към Дома на културата в Кърджали и е през 1993 г. е изнесла два самостоятелни концерта. Затова, когато Нора е проявила интерес към първите детски песнички, родителите ѝ я записват в авангардна музикална детска градина, в която музиката е интегрирана в обучителния процес. "Даже математика се изучава с музика, страните се изучават с музика", обяснява Маргарита.

"Аз много я харесах, просто ние винаги правехме проекти, много често правихме и шоу с музика, спектакли", включва се Нора.

Обучението на момичето започва в школа по специален метод, наречен на японския цигулар Шиничи Сузуки. Маргарита разказва: "Доста разпространен е при цигулката и сега и при пианото. И при някои други инструменти също вече се използва този японски метод, където децата започват да свирят, без да ги мъчат още да четат нотите на 3 години. Работи се с цветни кодове, нотите са дадени, но всъщност са цветни кодове. Много е важно да се слуша музика през цялото време, да се тренира ухото. Така започнахме с едно българска пианистка Виола Черноокова, която преподава по метода Сузуки."

След това Нора има и други учители по пиано, които са известни и концертиращи артисти. Един от тях е Давид Кадуш, който вече се е отдал предимно на концертираща дейност. Когато си е в България, в Кърджали Нора свири под ръководството на Тавит Мачикян, пианист и звукорежисьор в Радио Кърджали. Именно той я подготвя за изпита за реномираната Консерватория Булон Биянкур, в която Нора кандидатства и е приета. "Но не за висшето училище, а да продължи образованието си все още на аматьорско ниво", уточнява майка ѝ.

По време на уроците, преподавателите на момичето се опитват да я научат не само на нотите, техниката и динамиката на произведението, но и на неговата философия. Един от съветите на Кадуш, който Нора е запомнила, е фразата: "Музиката е родена от тишината и тишината е най-добрата музика."

Преподават им и начина, по който да усещат музиката, обяснява Маргарита, която често присъства на уроците на дъщеря си. "Специално Давид Кадуш, който прекъсна преподавателската си дейност и се отдаде на концерти, той винаги казваше, представи си някаква история, някаква приказка, докато изпълняваш определено произведение", спомня си Маргарита.

И Нора спазва съветите, не само защото са дошли от голям музикант. А и защото "за мен музиката е малко като друг език, защото нотите са малко като букви, но не като език, който говорим, а чувствителен език, някак си". Най-много обича да свири Барток и Дебюси и е убедена, че ще свири цял живот, защото не може да си представи живота без музика. 

Когато я питам - кога ще престане да се занимава с пиано, е категорична: "Няма такова нещо!"