Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

До 60 черни лешояда се очаква да бъдат пуснати до пет години в Източните Родопи

3
Добромир Добрев в момент, в който пуска черен лешояд в адаптационната волиера
Снимка: Иво Данчев, БДЗП

Черните лешояди се завръщат в българската част на Родопите. След дългогодишна работа по опазването и възстановяването на белоглавия и египетски лешояд в България, сега няколко организации обединяват усилия черните или както популярно ги наричат - картали, отново да започнат да гнездят в региона и да създадат нова колония. Очакванията на Българското дружество за защита на птиците, фондация "По-диви Родопи", европейската програма LIFE и партньори от Испания са след пет години в българското небе да бъдат пуснати на свобода между 45 и 60 черни лешояди и по-голямата част от тях да създадат двойки и гнезда в Източните Родопи.

Черният лешояд е световно застрашен вид. Единствената естествено съществуваща колония се намира в националния парк "Дадя-Лефкими-Суфли" в гръцката част на Родопите. Проблемите и предизвикателствата пред гръцките природозащитни организации обаче са големи след опустошителните пожари през 2022-ра и 2023-та, които унищожават почти напълно гнездовата колония на вида там. 

В България преди осем години природозащитни организации започнаха възстановяване на вида в района на Стара планина с птици от Испания, припомни в ефира на Радио Кърджали Добромир Добрев от Българското дружество за защита на птиците. "И естественото продължение на тези процеси е, разселването в Източните Родопи, като последното убежище реално на вида в страната в средата на 90-те години и запазило и до ден днешен всъщност непрекъснатата си връзка с естествената популация на вида в Гърция - в гръцката част на планината. Това следваше да получи своя шанс, за да може тези птици отново да гнездят и на наша територия", уточни Добромир Добрев.

"Смятаме, че условията за това са благоприятни. Развитието на другите два вида лешояди в района показват, че хранителните местообитания са много подходящи, предоставят необходимите условия по отношение на гнездовия субстрат... Последният сезон при нас - 2024-та, показа, че птиците, които внасяме, могат да вземат гнезда в нашата част на планината", каза Добрев.

"Генерално погледнато този вид гнезди основно по дървета и това са най-вече черен и жълт бор, също така и дървовидна хвойна, но това не е така в целия ареал на вида, който се среща от Португалия до Монголия. Но в нашите географски ширини гнездят основно по борове и по иглолистни насаждения в българската част на планината, обясни още експертът.

От 2021 година БДЗП и Фондация "По-диви Родопи" започнаха работа по възвръщането на вида в българската част на планината. През 2022 г. и 2023 г. от Испания бяха доставени на два пъти птици, които след адаптация бяха освободени в природата. В края на месец август, също от Испания пристигнаха още шест черни лешояда.

Добромир Добрев уточни, че в началото е по-трудно, защото птиците имат нужда да бъдат адаптирани. След период на адаптация във волиера се освобождават в природата, "но им е необходим период от шест-седем месеца, за да привикнат към новите условия. Социализират с другите видове лешояди наоколо и в крайна сметка нашите данни показват, че успешно вземат и гнездови местообитания, каквито предоставяме ние в Източните Родопи. В  България за пример ще дам да речем последния сезон, в който се оформиха две двойки и загнездиха в изкуствени гнезда, които ние бяхме предоставили предварително".

"До момента сме освободили 27 птици на свобода. Към момента от тях са 16. Имаме още осем, които са в адаптационната волиера и предстои тяхното освобождаване. А след пет години се надяваме в Източни Родопи да бъдат освободени поне още между 45 и 60 птици. Това много зависи от програмите за отглеждане, от техния потенциал и възможност да произвеждат птици за нашите програми", каза Добромир Добрев.

Той е категоричен, че подобни програми за възстановяване на вид са дългогодишни и работата по тях продължава поне десетилетие, според международно приетите норми.

Освен за връщането на черните лешояди, в следващите години организациите ще работят интензивно и за намаляването на смъртността на птиците. В Гърция "бич" за вида са ветрогенераторите, а навсякъде по света - далекопроводите и отровите. В тази насока ще бъдат насочени срещите, обучителни семинари, съвместни акции и проверки с министерства и държавни институции, работата с местните общности и животновъди, ловни дружинки, местна власт

 

повече може да чуете в прикачения файл



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Свещеноиконом Николай Величков

Не се поздравявайте с честит празник на Разпети петък, това е най-тъжният ден

Започна Страстната седмица, която приключва с „празника над празниците“, както го наричат отците. „Но, за да достигнем дотам, имаме път. И наистина този път се нарича Страстна седмица“, каза отец Николай Величков от средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча“ в интервю за Радио Кърджали. Още от неделя, Цветница, Вход Господен в Йерусалим,..

публикувано на 15.04.25 в 00:58

Росица Генчева: Без роса не може да има и цветя

Днес на Цветница, домът се украсява с върбови клонки и свежи пролетни цветя и идва ред да се сложи и празничната трапеза. Особено подходящи за този цветен, пролетен празник са баница с лапад, праз, коприва или спанак. Салатите може да са от свежи марули, репички, пресен лук. На масата може да се сложат ястия с ориз, маслини, гъби, пресни и..

публикувано на 13.04.25 в 17:39

В неделя с Радка Петкова, на Цветница!

Във втората част на предаването продължаваме с кулинарните съвети, тъй като Великден е неделя, а предстои и месенето на ръка на козунаците, както и да научим тънкостите за хубавото агнешко печено.  Разбира се, с шеф Пеньо Иванов-Васко и с нашата приятелка от Смолян шеф пекаря Снежана Орлова. Но преди това, от Елена Топалова ще научим за..

публикувано на 13.04.25 в 17:11

Ро̀са Соколова: Да добротворим, тогава и небето ще е по-благосклонно!

Днес празнуват всички с имена на цветя. Църквите отбелязват тържествения вход на Господ Исус Христос в Йерусалим, когато народът го посреща с възгласи, които са от пророческите псалми за идването на месия.  Исус пристига на магаренце, а пътят му е застлан с клонки от палми, маслини и лаври, заради чудото с възкресяването на Лазар. След..

публикувано на 13.04.25 в 16:51

Даян Шаер за пътя си от книгата до белия лист

Кърджалийци се срещнаха с писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер по инициатива на Спортно-интелектуален клуб "Ахридос" в приятелска атмосфера и наситен на емоции следобед. Председателят на клуба Елена Топалова даде начало на събитието, к ато обясни, защо в неговия надслов доминира любовта. Литераторката на клуба прочете..

публикувано на 09.04.25 в 12:45
салами колбаси месо

Бойко Синапов: Ядем колбаси със замразено вносно месо

Цената на агнешкото месо не би трябвало да надхвърля 24 лева в търговската мрежа , каза за радио Кърджали Бойко Синапов. В момента, по думите му се внася замразено новозеландско месо и се предлага за българско. Това е куриозна ситуация и пореден шамар за нас, казва председателят на "Обединени български животновъди".  Голяма част от..

публикувано на 09.04.25 в 12:15
Снимката е илюстративна

Кметът на Перперек: В махала Дар дере не плащат такса смет затова тънат в боклуци

Причината да не се извозва боклука от махала Дар дере в кърджалийското село Перперек е, че живеещите там не плащат такса смет. Това обясни кметът Халил Бекир. По думите му повечето от къщите са незаконно построени. Имало и предположение, че някои хора, в нарушение на правилата, се прикачали и към електропреносната мрежа през къщите на съседите..

публикувано на 08.04.25 в 00:10