Черният лешояд е световно застрашен вид. Единствената естествено съществуваща колония се намира в националния парк "Дадя-Лефкими-Суфли" в гръцката част на Родопите. Проблемите и предизвикателствата пред гръцките природозащитни организации обаче са големи след опустошителните пожари през 2022-ра и 2023-та, които унищожават почти напълно гнездовата колония на вида там.
В България преди осем години природозащитни организации започнаха възстановяване на вида в района на Стара планина с птици от Испания, припомни в ефира на Радио Кърджали Добромир Добрев от Българското дружество за защита на птиците. "И естественото продължение на тези процеси е, разселването в Източните Родопи, като последното убежище реално на вида в страната в средата на 90-те години и запазило и до ден днешен всъщност непрекъснатата си връзка с естествената популация на вида в Гърция - в гръцката част на планината. Това следваше да получи своя шанс, за да може тези птици отново да гнездят и на наша територия", уточни Добромир Добрев.
"Смятаме, че условията за това са благоприятни. Развитието на другите два вида лешояди в района показват, че хранителните местообитания са много подходящи, предоставят необходимите условия по отношение на гнездовия субстрат... Последният сезон при нас - 2024-та, показа, че птиците, които внасяме, могат да вземат гнезда в нашата част на планината", каза Добрев.
"Генерално погледнато този вид гнезди основно по дървета и това са най-вече черен и жълт бор, също така и дървовидна хвойна, но това не е така в целия ареал на вида, който се среща от Португалия до Монголия. Но в нашите географски ширини гнездят основно по борове и по иглолистни насаждения в българската част на планината, обясни още експертът.
От 2021 година БДЗП и Фондация "По-диви Родопи" започнаха работа по възвръщането на вида в българската част на планината. През 2022 г. и 2023 г. от Испания бяха доставени на два пъти птици, които след адаптация бяха освободени в природата. В края на месец август, също от Испания пристигнаха още шест черни лешояда.
Добромир Добрев уточни, че в началото е по-трудно, защото птиците имат нужда да бъдат адаптирани. След период на адаптация във волиера се освобождават в природата, "но им е необходим период от шест-седем месеца, за да привикнат към новите условия. Социализират с другите видове лешояди наоколо и в крайна сметка нашите данни показват, че успешно вземат и гнездови местообитания, каквито предоставяме ние в Източните Родопи. В България за пример ще дам да речем последния сезон, в който се оформиха две двойки и загнездиха в изкуствени гнезда, които ние бяхме предоставили предварително".
"До момента сме освободили 27 птици на свобода. Към момента от тях са 16. Имаме още осем, които са в адаптационната волиера и предстои тяхното освобождаване. А след пет години се надяваме в Източни Родопи да бъдат освободени поне още между 45 и 60 птици. Това много зависи от програмите за отглеждане, от техния потенциал и възможност да произвеждат птици за нашите програми", каза Добромир Добрев.
Той е категоричен, че подобни програми за възстановяване на вид са дългогодишни и работата по тях продължава поне десетилетие, според международно приетите норми.
Освен за връщането на черните лешояди, в следващите години организациите ще работят интензивно и за намаляването на смъртността на птиците. В Гърция "бич" за вида са ветрогенераторите, а навсякъде по света - далекопроводите и отровите. В тази насока ще бъдат насочени срещите, обучителни семинари, съвместни акции и проверки с министерства и държавни институции, работата с местните общности и животновъди, ловни дружинки, местна власт
повече може да чуете в прикачения файл
За една тиквена рецепта, както за още две сладки изкушения - с последните смокини и крема сирене, разговарям с народния изпълнител Федан Меров, който е солист в ансамбъл "Родопа" в Смолян. Но това във втората част на предаването . А в първата - бърканица от кешкек, малко хухленски рецепти и преживяванията на Маги Гигова в будистки манастир сред..
Наближава поредното издание на националния фолклорен фестивал по танци „Перпера“ в Кърджали. Организатори са народно читалище „Тракия - 2009“ и тракийското дружество „Димитър Маджаров“. „Това е 10-ото юбилейно издание на националния фолклорен танцов фестивал. Организираме го съвместно с община Кърджали и читалище ‘Тракия 2009’“, обясни Яни Янев,..
Пет десетилетия, изпълнени с музика, любов и вдъхновение – така народната певица Ирина Бойчева от Стара Загора отбеляза своя 50-годишен юбилей в музиката. Честването се състоя в Музей „Литературна Стара Загора“ и събра приятели, колеги и почитатели на народната песен. Ирина Бойчева израства и запява първите си песни в родното село Хрищени – място,..
На 11 и 12 октомври Хасково ще се превърне в столица на българската народна песен. В обновената зала на Народно читалище „Заря – 1858“ ще се проведе 6-ият национален фолклорен фестивал „С песните на Тодор Кожухаров“, организиран от Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров“. Фестивалът, посветен на живота и творчеството на народния певец Тодор..
Управляващото мнозинство в парламента се саботира само. Натрупва се напрежение, което говори ясно за предстоящи избори. Вече е очевидно, че Расен Желязков няма още дълго да е премиер, коментира политическата ситуация в страната лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в интервю за Радио Кърджали: През миналата седмица видяхме три дни без кворум..
На 3 октомври в Смолян ще бъде открит юбилейният Устовски панаир, който тази година отбелязва 100-годишен юбилей. За историята и празничната програма говори заместник-кметът на община Смолян Марин Захариев. „Панаирът започва през 1925 г., а сведенията сочат, че подобни търговски събития са се провеждали и по-рано“, разказа Захариев. „Основно става дума..
Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478