На Сурва се нарича за здраве и благоденствие през новата година

Сурвакането е традиция от древни времена по българските земи.

Важно е сурвачките да са изработени от дряново дърво, защото това е дървото, което цъфти най-рано и връзва най-късно. Така се превръща в символ на дълголетие. Важно е също да имат много пъпки, защото дряновите пъпки символизират плодородие и богатство. Сурвачките трябва да са украсени със сушени плодове, цветни конци, пуканки. Това обясни уредникът в отдел „Етнография“ в Регионалния исторически музей в Кърджали Соня Костадинова.

Сурвакарчета са деца между 5 и 14-годишна възраст. „По-големи не бива да са , защото, когато по-големите отидат да сурвакат, започват да ги закачат и казват на момчетата – ами, то да ти дадем ралото да изореш. Или на момичето – ама, да ти дадем една точилка баница да направиш. Тоест, те вече не трябва да ходят да сурвакат, защото не са в детската възраст, а трябва сериозно да са започнали да помагат в домашната и селскостопанската работа в семейството“, обясни Костадинова.

Сурвакарите пожелават здраве, дълголетие, плодородие. След това стопанките ги даряват със специално направени кравайчета или с малки питки, парчета луканка, сушени плодове. Ако са по-близки роднини, могат да им дадат и дребни парички, допълни специалистът.

Традициите трябва да се спазват по един или друг начин и да се пренасят във времето, въпреки че с промяната на начина на живот те също се променят, коментира Соня Костадинова.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.