На 12 март от 17:30 часа, в Регионалния исторически музей в Хасково откриват изложба посветена на известния и утвърден в България украински скулптор Михайло Парашчук. Той е познат на българските архитекти като автор на някои от най-добрите скулптурни фасади на сгради в столицата и в други региони на страната, включително и Кърджали.
Експозицията „Щрихи от творчеството на Михайло Парашчук в България“ е четвърта поред и е по проект на украинската архитекта Юлия Красовска. В изложбата ще бъдат подредени маслени платна, изобразяващи култови сгради, намиращи се в София – външната декоративна украса на СУ „Св. Климент Охридски“, Народния театър „Иван Вазов“, Канцеларията на Народното събрание и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и "Дома на културата" в Кърджали, съобщи Юлия Красовска.
Целта на експозицията е да представи на зрителите как архитектурните детайли, добавени от Парашчук, създават по-ефектни и красиви сгради, и да разкрие неговото творчество пред по-широка публика.
Следвайки творческия път на известния скулптор, Красовска е посетила 13 града в България, като е уловила най-интересните подробности на неговите творения в своите снимки, които ще могат да бъдат видяни на изложбата.
Въз основа на архивни данни и повече от шестгодишни проучвания, архитектката разкрива творчеството на Михайло Парашчук както в столицата на България, така и в регионите. Зрителите ще се запознаят с малко известни факти от живота на бележития скулптор, прекарал почти целия си творчески живот в България.
Организатори на събитието са Фондация „Архитектура и изкуство“ и Регионалният исторически музей – Хасково.
Изложбата ще продължи до 9 април 2025 г.
Проектът на Юлия Красовска започва през 2024 година в Сливен и предстои да бъде показан и в други градове на България. След Сливен изложбата ще бъде представена в Русе през юни. Освен това, по време на изложбата, Красовска ще изнесе лекция, в която ще разгледа влиянието на Михайло Парашчук върху архитектурното и културното наследство на България.
Чуйте звуковия файл.
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Може ли стевията да се превърне в новата култура на Източните Родопи и да замени тютюна като поминък? В търсене на отговора на този въпрос се обединяват училище, научни институти, държавна и местна власт. В Средно училище „Йордан Йовков“ в Кърджали беше обявено официалното подписване на тристранен договор за сътрудничество със Земеделския..
В края на октомври фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян обяви конкурс за певица (първи сопран) и за танцьори и танцьорки. Директорът и хореограф на ансамбъла, Сийка Василева, съобщи, че са се явили кандидати, но само част от тях отговарят на изискванията. „Имаше желаещи, но като се има предвид, че се работи за минимална заплата желаещите са малко...
Обновеният физкултурен салон в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в град Неделино беше официално открит в присъствието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Поводът за визитата му беше както новото спортно съоръжение, така и разширението на STEM центъра към училището. По думите на кмета на Неделино Боян Кехайов, обновяването на спортния..
Съвременната молекулярна биология навлиза в нов етап, в който синтезът на ДНК вече е ключов инструмент за медицината, биотехнологиите и научните иновации. Д-р Виолета Йорданова, молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – Кърджали, представя най-новите подходи и технологии, чрез които учените създават изкуствени ДНК фрагменти в..
След завършване на средното си образование Ели Мюмюн е приета в Американския университет в Благоевград и заминава на студентска бригада, което става нейният първи контакт с Америка. Първоначално работи в Бостън, впоследствие се установява в Ню Йорк и Лос Анджелис и така сбъдва детската си мечта. Минава през различни професии – от..
РАДИО КЪРДЖАЛИ
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност