Сниман в Кърджали филм разказва защо България плаща на Гърция репарации с вода от река Арда

Тази вечер от 21 часа по Канал 1 на БНТ ще бъде излъчено сниманото в Кърджали журналистическото разследване "Защо България 60 години плаща на Гърция репарации с вода от река Арда". Филмът третира споразумението между двете страни от 1964 г., чийто срок изтече през юли 2024 г., и според което всяко лято България дава безплатно вода за земеделски нужди на южната ни съседка. През януари гръцки земеделци от област Еврос протестираха с искане по-бързо да се сключи ново споразумение за предоставяне на вода от река Арда за нуждите на Гърция. 

"Постарахме се да покажем тези аспекти на проблема, за които обикновено политиците не питат, например какво мислят местните хора", каза за Радио Кърджали авторът на филма Богдана Лазарова.

"Оказа се, че има доста проблеми около самите язовири, които трябва да бъдат отчетени при едно бъдещо подписване. Например, че един язовир има, да речем, около 100 години живот, а те са строени седемдесетте, тоест половината от живота на тези язовири, грубо казано, са минали. Другият проблем е, че заради ерозията от бреговете има много голямо количество наноси, които в момента на трите язовира с около 25% са намалили обемите им", коментира Богдана Лазарова. Освен това при бъдещо подписване на ново споразумение политиците трябва да вземат под внимание и климатичните промени, които водят до засушаване, както и фактът, че една трета от България е на воден режим през лятото. "Всъщност България трябва да се погрижи първо за собственото осигуряване на питейна вода за населението и за поливане и след това да мисли къде и в какви количества да изнася."

Намаляването на водата в язовирите от каскада "Арда" влияе негативно на бизнеса и на туризма, това е мнението на участващите във филма събеседници от Кърджали. 

В Гърция Богдана Лазарова се среща с кмета на Александруполис и с областният управител на област Еврос. "И докато кметът на Александруполис е малко по-спокоен по въпроса, защото се оказа, че успял да направи някакъв резервоар за вода, който осигурява града, то областният управител е много разтревожен, защото това е земеделски район и хората в момента не знаят какви култури да сеят, ще има ли вода или няма", обясни тя. Според нея притесненията на гърците се подсилват от информации за подготвяното ново споразумение, за което премиерът Росен Желязков информира народните представители на 13 февруари. Част от намеренията на страната ни са да иска участие в управлението на пристанище Александруполис, както и директен магистрален транспортен коридор през Маказа.

Лазарова е останала учудена от това, че "като че ли никой не знаеше за тази спогодба, като че ли цяла България научихме януари месец от протестите на гръцките фермери, които протестираха за това, че изтича и настояваха преди май месец да се сключи нова такава спогодба".

Самата спогодба е подписана през 1964 г., двайсет години след края на Втората световна война. "Макар че се води репарационна, тя до голяма степен е изчистила неизчистени проблеми още от Ньойския договор, тоест от Първата световна война, последвала Балканската и Междусъюзническата, когато с Гърция сме имали някакви военни действия", обясни Богдана Лазарова. Срокът й на действие изтича през юли миналата година, но страната ни продължава да предоставя вода от река Арда на Гърция по силата на временен договор, който НЕК сключва като собственик на язовирите. 

Тя не е голям оптимист, че въпросът ще се реши бързо в близките месеци и двете страни ще сключат нова спогодба. 

цялото интервю може да чуете в прикачения файл