„Кой ще води този предмет?“ – директор от смесен район с притеснения за религията в училище

На 24 април се проведе обществена дискусия, посветена на въвеждането на предмет по религия и добродетели в българските училища. Събитието беше открито от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и събра над 100 участници – представители на различни вероизповедания, народни представители, учители, родители и представители на неправителствени организации.

Сред присъстващите бяха българският патриарх Даниил и главният мюфтия Мустафа Хаджи. В изказването си патриархът подчерта важната роля на духовниците в историята на българското образование – именно те са били сред първите учители, обучавали българския народ на четмо и писмо, както и първите преводачи на книги, с които се е изграждало националното самосъзнание.

Темата предизвика смесени реакции, особено в региони с етническо и религиозно разнообразие като област Кърджали. Много от директорите на училища предпочетоха да не коментират, тъй като все още няма яснота около съдържанието на бъдещия предмет и начините му на преподаване.

Според директора на СУ „Никола Й. Вапцаров“ в село Бенковски, Съби Хаджиев въвеждането на подобен предмет би било изключително трудно в смесени райони.

„Ние не знаем кой ще преподава този предмет и как ще бъде възприет от родителите. Смятам, че много от тях ще бъдат против, независимо че не говорим само за православие или ислям“, сподели Хаджиев.

Той изрази съмнение, че учениците, които са билингви, ще се справят трудно с материала. По думите му има нужда от по-универсален подход – например предмет, който да запознава учениците с различни вероизповедания в контекста на етиката и културната толерантност.

Хаджиев подчерта и друга тревога – учениците вече са достатъчно натоварени с учебния материал и извънкласни дейности. Според него въвеждането на още един предмет може да има обратен ефект.

„Много от децата изпитват трудности в овладяването на основни знания, особено по математика и български език. Необходимо е да се насочи повече внимание към упражнителната част, а не към въвеждането на нови дисциплини“, допълни той.

В училището се прилага и националната програма „Успех за теб“, по която се провеждат допълнителни занимания по български език и математика с ученици, които имат затруднения. Според Хаджиев резултатите от тези занимания са видими и полезни.

Проблем остава и усвояването на българския език от деца, за които той не е майчин. Въпреки задължителното предучилищно образование, много от тях влизат в първи клас с ниско ниво на владеене на езика. Хаджиев обяснява, че в домовете си децата говорят основно на майчиния си език, което затруднява адаптацията им в клас.

„Имаме ученици, които не са достатъчно подготвени езиково. Работим с тях, предлагаме допълнителни часове, но предложението да повтарят първи клас не е удачно – това може да навреди на самочувствието им и да ги отблъсне от ученето“, коментира той.

Дискусията за въвеждането на предмет по религия и добродетели постави редица въпроси, които все още нямат еднозначни отговори. Единодушното мнение обаче е, че темата изисква сериозно обществено обсъждане, адаптиране към спецификите на регионите и гарантиране на равен достъп до качествено образование за всички деца, независимо от етническия и религиозния им произход.