Две млади кърджалийски авторки се пребориха със сериозна конкуренция и спечелиха престижни награди във второто издание на Международния литературен конкурс „Вълшебно перо“ – Париж 2025.
Той е организиран от Българското неделно училище „Иван Вазов“ във френската столица и е под егидата на Министерството на образованието и науката на Р България и Изпълнителна агенция за българите в чужбина. Тази година са постъпили 688 творби, написани от млади творци, живеещи в 18 държави по целия свят, съобщиха организаторите.
Конкурсните творби бяха оценявани от авторитетно жури с председател Здравка Евтимова и членове Лили Спасова, Катя Кремзер и Радослав Гизгинджиев.
Айрис Юсеин, единадесетокласничка от Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали стана носител на втора награда в раздел „Проза“, трета възрастова група – 15-17 години с разказа си „Звездният кораб“.
Талантливата Яна Семерджиева, която е само на 9 години, завоюва първо място за поезия в първа възрастова група със стихотворението си „Изпит“.
Церемонията по награждаването на победителите в конкурса ще се състои на 28 юни в Париж.
Младите литературни таланти гостуваха в студиото на Радио Кърджали преди дни. Каква е емоцията от това да твориш и да получаваш награди и какви са плановете им занапред, чуйте в разговора в прикачените звукови файлове.
*Звездният кораб
Айрис Юсеин, 18 г.
Светът беше на ръба на забвението, а единственото, което стоеше между него и вечния мрак, беше тайният звездни кораб. Никой не знаеше откъде е дошъл, но всички вярваха в неговата съществуване. Във всяка от легендите се говореше, че той е създаден от самите звезди и може да пътува през вселената, прескачайки времена и пространства. Но най-важното: той може да понесе само една душа, и тази душа трябва да бъде избрана.
Малко след настъпването на същата нощ, в която светът започва да губи своето сияние, на разсъмване, в едно обикновено село на края на Земята, се роди момиче на име Лира. Тя не беше като другите деца. Още от малка, тя гледаше небето с любопитство и чустваше, че е свързана с нещо по-велическо, по-велико от всичко на Земята. Лира не се страхуваше от тъмнината. Тя я чувстваше като свой стар приятел, който я повикава, за да изживее приключение, което никой друг не е имал смелостта да започне.
Една нощ, когато Лира гледаше как звездите започват да блестят по-ярко от всякога, небето се раздели. В тъмнината се появи нещо, което изглеждаше като кораб, но не беше просто кораб. Това беше плавателно тяло, съставено от милиони светлинни искри, вечно променящи се и огнени, като самото сърце на галактиката. Звездният кораб спря точно пред нея, а глас, мек като вятър, но мощен като гръм, прозвуча в съзнанието й: "Лира, избрана си."
Тя усети как всяка клетка в тялото й пее с енергия и отчаяние, едновременно изпълнена с вълнение и страх. „Аз?“ – прошепна тя, но отговор не дойде. Въпреки това, без да се замисли, тя прекрачи в кораба.
Както стъпваше върху повърхността му, корабът започна да се преобразява. Стените му не бяха направени от метал, а от течни звезди, които пулсираха с топлина. Всеки ход на Лира отекваше в цялото пространство, като отблясъци от ново начало. Корабът се устреми към небето, разкъсвайки облаците и ускорявайки се към безкрайността.
Но с всяко движение, тя усещаше, че не е сама. В сърцето на кораба имаше нещо – нещо древно и изпълнено с мрак. Нещо, което беше затворено и само сега освобождаваше своето могъщество. Лира усещаше как гласове шепнат, както шумът на древни океани, и не беше сигурна дали това е част от кораба или нещо по-зло, което трябваше да преодолее.
"Кой съм аз?" – попита тя на глас.
"Ти си... същността на света, събудена от тъмнината," – отговори гласът, но не беше човешки. "Ти си последният шанс да спасиш вселената."
Скоро Лира разбра, че звездният кораб не е просто средство за пътуване. Той беше не само мост между световете, но и ключ към бъдещето. Всеки избор, който правеше, променяше хода на вселената. Но с всяка стъпка, с всяко пътуване през неизследвани светове, тя усещаше, че не само тя е избрана. Възможността да спаси вселената беше нещо много по-дълбоко и по-древно от нейната собствена съдба. Тя беше само носител на това, което трябваше да бъде освободено.
И така, започна пътуването й: през светове, които изглеждаха създадени от сънища, през планети, погълнати от самите звезди, през тайни, забравени от времето. Лира трябваше да се изправи срещу чудовища, които се криеха в самите сърца на галактиките, да разреши загадки, които бяха отговор на съдбата на всички живи същества.
Тя се научи да внимава в малките жестове и мигове, защото всяка малка стъпка, всяко решение – било то добро или лошо – можеше да разруши или спаси всичко. Но пътят към края беше труден и неясен. Какво беше тя всъщност? Беше ли само пионка в нечия игра или беше сама господарка на съдбата?
И така Лира откри, че най-голямото пътуване не беше през безкрайността на вселената, а в самата себе си.
* Изпит
Яна Семерджиева, 9 г.
Мама чете, дебели книги
аз съм осемгодишна.
Тичам край нея и знам
какво е да си обичана.
Тичам и моля тревите
да не шумолят в листите,
моля щурчето да спре да пее,
защото мама чете
и утре има изпит.
А аз сгушена във Вселената
съм най-истинската нейна
шестица...
В последните месеци почти няма ден без новина за проява на агресия сред млади хора – побои, инциденти, дори убийства. По думите на доц. Михаил Околийски от Националния център по обществено здраве и анализи, това не са изолирани случаи, а симптом на дълбок обществен проблем. „Младите хора просто отразяват това, което виждат около себе си – в..
Как у дома да бъде хем красиво, хем здравословно за живот? Още повече през есента, когато все повече държим прозорците затворени, въздухът застоява и свежестта си отива. Много просто - залагаме на растенията, ще ви кажат специалистите по интериорно озеленяване. И за да не се налага да "уморяваме" цветята от преполиване или засушаване, даваме..
„Ако не бяха двете ковид години, сега щяхме да сме на 25-ото издание“, сподели Илия Годев, секретар на НЧ „Проф. д-р Асен Златаров – 1927“ в село Смилян. „Тогава прекъснахме заради ограниченията с достъпа на посетители и участници, така че вече 23 години работим не просто за популяризирането на наименованието Смилянски фасул, а за неговото свързване с..
Сияна е гордост за всички ни, тя е дете, надраснало връстниците си, каза Васил Анастасов, учителят по гайда на талантливото момиче. „Слушах Сиянка и искам от сърце да я поздравя. Тя е едно прекрасно, талантливо и умно дете, което изпреварва възрастта си и с радост мога да кажа, че се гордея с нея и с всичко, което постига. Трудът, който..
Хората, които планират да купуват артикули за Хелоуин, да внимават за състава на продуктите, за срокът им на годност и за това дали са спазени европейските регулации, съветва Габриела Руменова от "Ние, потребителите". Лесно запалимите материи - особено евтините синтетични тъкани - могат да се възпламенят от свещи, фенери или..
По повод Деня на Кърджали – 21 октомври, потърсихме историята, съхранена в Държавен архив – Кърджали. „Ако отворим най-стария шкаф, ще открием документалната и визуална памет, оставена от нашите предци – свидетелства за живота и развитието на града“, разказа началникът на архива Гергана Димитрова. Най-ранните сведения водят до 1912 година, когато..
В навечерието на празника на Смолян, НЧ „Орфееви гори -1870“ в кв. Райково чества 155 години от създаването си. Съставите на читалището се включват активно както в честванията за деня на Смолян, така и в юбилейните събития на самото читалище. През изминалата седмица клуб „Хоро“ с ръководител Русанка Бодурова участва в голям концерт на Илиян Луков в..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478