„Кехлибарен грозд“: Пъстрият портрет на живия фолклор

На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен срещаме Петя Маринова, секретар и хореограф на най-новото читалище в Пловдив. То носи името на създателя на ансамбъл „Тракия“ – проф. Кирил Дженев.

„Нашето читалище се казва ‘Професор Кирил Дженев’. Той е създател на ансамбъл ‘Тракия’ и един от първите преподаватели в Музикалната академия в Пловдив,“ разказва Петя. „Аз и колегите ми сме негови възпитаници. Решихме, че този човек заслужава място, което да носи неговото име и да остане във времето. Младите трябва да знаят кой е той.“

Създадено през 2018 година, читалището вече осем години гради своята идентичност и възпитава млади таланти. В основата му стои и танцов състав, съществуващ още от 2009 година.

Танцовата формация към читалището носи свежото име „Луди, млади“ – точно като хората в него. „Съставът включва деца и родители, които заедно създадоха едно истинско културно семейство. От там дойде и идеята да учредим читалище – наш дом на културата,“ допълва Маринова.

Работата с деца обаче не е лесна, особено в епохата на технологиите. „Единственият проблем сега са телефоните и всички устройства, които карат децата просто да блокират и да нямат търпение. А народните танци изискват внимание, концентрация и търпение – нещо, което все по-често липсва.На репетиции не учим само стъпки. Говорим за обичаите, за нравите, за това какво е било и какво е сега. Опитваме се да им покажем, че България е била и ще бъде добър дом за тях. И че си струва да останат тук, за да работят за нея.“

Със силно усещане за мисия, енергия и любов към традициите, Петя Маринова и „Луди, млади“ не просто танцуват – те изграждат нова сцена за културната памет на България. 

На четиринадесетото издание на Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен дебютира певческата група „Златните пчеларски баби“ от село Пчеларово. Срещаме се с Ваня Михалева – ръководител на състава и неизчерпаем извор на енергия, вдъхновение и родолюбие.

„Това е първото ни участие тук и сме много впечатлени! Хареса ни мястото – фестивалът е в парк, има много млади хора. Винаги ме радва, когато виждам деца, които играят народни танци,“ сподели Ваня Михалева.

Съставът изпълни две песни и две хора, а Ваня лично представи автентична мъжка и женска носия от селото. „Покрихме всички критерии за участие в категорията автентичен фолклор – с песен, танц и носия.

Самодейците към читалището ни са върли пазители на местното, на автентичното, на българското,“ категорична е Михалева. Попитана откъде идва този дух, тя отговаря:

„Може би винаги го е имало, но е тлеел, не е бил събуден. На моменти е затихвал, на моменти пламва бурно. Последните години успяхме да задържим групата в този състав и това поддържа интереса – жените продължават да участват и да репетират почти ежедневно.“

Групата черпи вдъхновение от регионалния песенен фолклор, но се сблъсква с проблем:

„Имаме много текстове на песни, но за съжаление – нямаме мелодиите. Жените, които ги пееха, вече не са между живите. Прекъсна се нишката между поколенията. Когато ходим по фестивали, често чувам същите песни в съседните села – различават се по някоя дума, но основата е обща. И нашата задача не е да измисляме, а да съхраним.

В момента разучаваме хора от Тракийската фолклорна област. Намираме се на границата между Родопите и Тракия – можем да черпим и от двете,“ казва Ваня.

Планира се участие на фестивала в град Неделино, а лятото ще бъде време за почивка, нови репертоари и… нови участници.

„Младите ги няма засега, но с радост ще кажа – запалих майка си да се включи! Въпреки че има проблеми с краката, тя пее прекрасно. Радвам се, че съм я вдъхновила чрез това, което правим.Когато жените дойдат да пеят, това е терапия – не само изкуство. Те репетират, преживяват заедно, радват се, виждат какво трябва да подобрят и се връщат следващия път с още по-голяма отдаденост.“

С „бабите“ от Пчеларово фолклорът не е минало, а настояще, което пее, играе и живее. А догодина – обещаха – отново ще бъдат в Лозен.

На 14-ото издание на Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен се срещаме и с Гергана Таскова – ръководител на певческата група от село Ягодово, община „Родопи“. Участието им тази година е мащабно – с няколко формации, сред които детска вокална група, смесена група „Пъстра китка“, както и ученици от Националното музикално училище „Добрин Петков“ в Пловдив.

„Идвали сме на този фестивал и преди години, организацията винаги е била на много добро ниво. Тази година решихме да се върнем с цялата група и с някои от моите ученици – както със солови изпълнения, така и с мъжка вокална група от училището, с ръководител Явор Тасков“, сподели Гергана Таскова.

Традициите в село Ягодово се пазят живи, благодарение на сътрудничеството между поколенията. „В групата имаме както млади жени, така и по-възрастни. Това доказва приемствеността – младите учат от по-възрастните, а понякога и обратното. Възрастните се вдъхновяват от младите да пеят на два, дори на три гласа“, казва Таскова.

Като вокален педагог тя има директен поглед върху отношението на децата към фолклора. „Тези, които избират да се занимават с народно пеене, го правят с любов. Понякога семейството няма музикални традиции, но в училищната среда децата се запалват и това се превръща в тяхна мисия – да съхранят българското.“

Село Ягодово също е дало своя принос към богатството на автентичния фолклор. „Започнах работа там още като студентка. Тогава имаше много възрастни жени, от които успяхме да запишем обредни песни и да пресъздадем обичая сватба – с всички съпътстващи песни. За съжаление, много от тях вече не са сред нас и вероятно сме изгубили част от местния репертоар“, спомня си Таскова.

Селото се намира в полите на Родопите, но е с поглед към Тракия. Тази географска особеност се отразява и във фолклора. „Днес на сцената се чуха родопски и тракийски песни, имаше дори северняшки и шопски. Някои от децата, които пяха родопски песни, носят корени от Ивайловград. Други тепърва ще определяме към коя област принадлежат гласово. Но човек носи със себе си част от фолклора на мястото, откъдето идва“, обобщи Гергана Таскова.

Традицията продължава – предадена с уважение, запазена с любов. А фолклорният фестивал в Лозен е точното място, където тези нишки се вплитат в пъстрата тъкан на българската народна памет.