Още находки в Града на малките хора на Перперикон (видео)

30 нови погребения от XIII–XIV век бяха открити в южния квартал на Перперикон, наричан още „Град на мъртвите“. Заедно с тях археолозите попаднаха и на 15-килограмова бойна каменна топка, използвана в обсадна техника от Средновековието.

Разкритията са част от тазгодишния археологически сезон, който ще продължи до края на септември или началото на октомври. Експедицията се ръководи от проф. Николай Овчаров, който подчерта значението на находките:

„Вече сме около половината на сезона. Благодарение на специалното финансиране от българската държава успяхме да разширим проучванията и в южния квартал, където открихме още 30 гроба. Така завършихме изследването на този некропол, който вече наброява близо 300 погребения“, каза проф. Овчаров.

По думите му, откритите гробове са на обикновени хора от XIII–XIV век, погребани по християнски обичай:

„Живите и мъртвите буквално са живеели заедно. Около землянки, вградени в руините на антични храмове, хората са погребвали своите близки. Скелетите са с нормални за епохата размери – хората тогава са били с около 20 см по-ниски от нас.“ 

Сензацията от последните дни е откритието на бойна каменна топка – 15-килограмово гюле, използвано в обсадни машини. Проф. Овчаров определи находката с усмивка, но и с основание, като:

„Средновековният аналог на артилерийската система HIMARS. Тези каменометни машини са изстрелвали гюлетата с такава сила, че при удар в скала те са се разпръсквали на стотици парчета – като една древна картечница. Избивали са всичко наоколо, казва византийският хронист Никита Хониат.“

Според археолога, майсторите на такива обсадни съоръжения са били високо ценени в Европа, а българският цар Калоян е сред най-известните военачалници, използвали ги успешно при обсадата на Варна и други византийски и латински крепости.

На базата на проучените некрополи, включително в акропола и северното подградие, археолозите изчисляват, че населението на Перперикон през XIV век е било между 3 и 5 хиляди души.

„Това го прави средноевропейски град за времето си – съизмерим с градове като Виена или Женева по онова време“, поясни проф. Овчаров.

Археолозите насочват вниманието си към още по-древни слоеве – късноантичния и римския периоди. В южния квартал се разкрива улица от III–IV век, водеща към южната порта на акропола. Очаква се откриването и на нови ротонди – кръгли мавзолеи, аналогични на тези по римския път Виа Апия.

„В такива мавзолеи са били погребвани най-богатите жители на града. За съжаление, много от тях са разрушени в по-късен период, но основите им остават и носят ценна информация“, добави проф. Овчаров.

Докато археолозите продължават своята работа, потокът от туристи – българи и чужденци – не спира. Перперикон и тази година затвърждава статута си на един от флагманите на културно-историческия туризъм у нас.

„Хиляди туристи ежедневно се разхождат между разкопките. Научната работа върви ръка за ръка с развитието на културния туризъм – така Перперикон продължава да живее“, обобщи проф. Николай Овчаров.