Д-р Тимур Бобровски: Това, което видях на Перперикон, е колосална работа, завиждам бяло

Д-р Тимур Бобровски е украински учен, историк, археолог, спелеолог, специалист по скални образувания. Наричат го още пеещият археолог, заради таланта му да пее и свири на китара. Друг любопитен факт от биографията му е, че това е втората война, която преживява. Има зад себе си и афганската война на Съветския съюз през 80-те години на миналия век. Той даже е взривяван докато е командир на танк и е единственият оцелял в него. Сега е в България, защото преди няколко дни вече е навършил 60 години.  Мобилизационната възраст в Украйна е 25 – 60 години и на мъжете в този възрастов диапазон е забранено да напускат страната сега, по време на войната.

През 2002 г. д-р Бобровски беше в Кърджали и направи доклад за най-ранния период от живота на Перперикон. Това каза проф. Николай Овчаров при представянето на госта. В този доклад украинският учен  развива своя хипотеза, че първоначално Перперикон започва своя живот като пещерно светилище на мястото, където е двореца-светилище днес. По-късно то се е срутило при някои от тежките многобройни земетресения.

Регионалният исторически музей в Кърджали бе домакин на лекция на известния украински археолог, историк и спелеолог д-р Тимур Бобровски. Темата – „Влиянието на Византия и средновековна България в развитието на Киевска Рус, в светлината на новите проучвания на "Св. София" Киевска“ – привлече интереса на специалисти и почитатели на историята.

Лекцията, проведена в библиотеката на музея, представи последните резултати от археологическите проучвания в киевската катедрала „Св. Софѝя“. Д-р Бобровски обърна специално внимание на културните и архитектурни връзки между Византия, българските средновековни паметници и строителството в Киевска Рус.

Завръщане в Родопите след 23 години

Гостуването на д-р Бобровски е и лично пътуване назад във времето – той за пръв път посещава Кърджали преди повече от 20 години, когато участва в археологически експедиции в Родопите.

Първото ми идване беше през 2000 г. на конференция, когато за първи път видяхме Перперикон, Татул... А през 2002 г. проф. Овчаров ме покани в експедиция и така стигнахме и до пещерата „Утробата“. Тя беше известна, но ние я посетихме понаучному, спомня си д-р Бобровски.

23 години по-късно той е силно впечатлен от постигнатото на археологическите обекти в Източните Родопи. „Това, което сега видях на Перперикон, вчера видях Татул – това е колосална работа, която е свършена, на първо място, благодарение на проф. Овчаров, но и разбира се, от неговия екип, от музея в Кърджали. Това е колосална работа и не само защото това е голяма площ, а защото паметниците, които са били открити на тази територия напълно са променили представата за Перперикон. Тогава говорихме само за тракийско светилище, а сега виждаме продължителност от енеолита, през бронзовия век, римската и византийската епоха...“, казва гостът.

„Имам бяла завист – искам и в Украйна да направим нещо такова – толкова мащабно и привлекателно за туристите“, добавя той с усмивка.

Проучвания в сърцето на Киев

Централно място в лекцията му заема киевската катедрала „Св. Софѝя“ – символ на културната и духовна мощ на Киевска Рус. Бобровски ръководи археологически проучвания там от 2013 г. насам. „Катедралата е проучена отвътре на около 50%, а околното пространство – на по-малко от 10%. Всеки археологически сезон ни носи нещо напълно ново – страници от историята, които никога не са били описани в летописи или хроники“, пояснява ученият.

Той сравнява усилията си с практиките, които е видял в България. „Научих нещо много важно от проф. Овчаров – когато се открие архитектура, тя трябва да бъде експонирана. Ние също вече сме музеефицирали три малки обекта в и около катедралата – под стъкло, с трасировки, или във вътрешни поставки“, обяснява Бобровски.

Археология по време на война

Заради войната в Украйна екипът му е сведен до минимум, а финансирането е силно ограничено. „Сега меценатите помагат на армията, Министерството на културата пренасочва средства към спасяването на разрушени музеи и обекти. Но ние продължаваме – с по-малко хора, по-бавно, но не спираме“, не унива ученият.

„Украйна не е Русия. И това вече няма връщане назад.“

Бъдещето след войната

Макар темата на събитието да е археологическа, войната в Украйна неминуемо присъства и в разговора. На въпрос за бъдещите отношения между руснаци и украинци, той споделя личната си история. „Моят баща е руснак от Магадан, майка ми – украинка. Семейството ни винаги е поддържало връзка, но сега... Братята му казват: „Предайте се и всичко ще е наред“. При такива нагласи помирението ще отнеме много време.“

„Русия трябва да разбере – Украйна не е част от Русия. Украинският народ не е руски народ. Край. Свърши се със съветската империя. И няма да я има повече“, категоричен е д-р Тимур Бобровски.

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.