Кольо Парамов: 10 ноември – илюзии, пропуснати шансове и раждането на новата класа

 "Честно да ви кажа, не съм очаквал, че след толкова много години мога да коментирам този въпрос. Но като участник в него, стигайки от низовата партийна организация до висшите партийни органи, имам предвид централни комитети и варианта с висшия партиен съвет, участието ми в работата на 40-ия конгрес на БСП ,на 14 декември 1991 година, като преход на оня момент от 10 ноември 1989, мога да кажа, че ние не можехме да изтървем случая за да не направим стартовата промяна. Тази стартова промяна на места, по въпроси и по направления, се оказа доста неуспешна, но въпреки всичко, в оня момент, 10 ноември 1989 година, тя беше много важна.

 Не беше преврат в БКП, защото аз след това бързо станах председател на общинския съвет на БСП, след като преформатирахме партията в Златоград, и мога да ви кажа, че не е имало задача да се запази БКП в онази си форма и в оня стил на управление, който беше в традиционния план на работа на първите секретари и цялата тази зависимост. В общи линии работата в този стил не беше вече възможен, и от тази гледна точка се нуждаехме  задължително от промяна. Въпросът е, че ние не успяхме да моделираме новия тип промяна от друга гледна точка, така наречената зависимост.

Много от партийните функционери на места в един момент получиха тласък по отношение на стартиране на пазарното стопанство, а то от своя страна на места не проработи така да се каже успешно. И това разминаване всъщност отдели една група хора от цялостната идея за промяна на партията, и оттам за промяна на стандарта на живота в държавата. Всички бяха останали с впечатление, че без необходимата задълбочена, последователна, активна и друг тип работа, всичко ще стане лесно и веднага, без нужният контрол и едва ли не и без никакво съсредоточаване от гледна точка на моделиране на новия тип пазар.

От тук нататък ние минахме през трeсавището на тежкият проблем за промяната, и зъкъсахме в доста направления, така както никой не си е представял и никой не е очаквал. Истината според мен е една – ние не бяхме подготвени за тази ситуация, ние не можехме да си представим, че пазара е толкова изкривен, и ние не можехме да си представим в този момент, че много от нашите хора ще тръгнат да правят капитализъм през елементарното отношение, а то е личното забогатяване и нищо повече. Това е парадокса на нашият преход.

Когато влязох в парламент с бюджетна комисия / в 36-ия парламент/ и сравних възможностите за плащания, които бяха осигурени от държавата, и когато се убедих по какъв начин ние сме стартирали с 

10 милиарда и 530 милиона долара зависимост, и когато Андрей Луканов като министър председател веднага блокира плащанията с невъзможност, казвайки на Запада, България в момента не е в състояние да заработи тези пари, да ви плаща високите проценти лихви и да реализираме програмата, и когато успяхме да видим, че последните 85-та, 89 -та година са взимани безразборно тези заеми при едни уникално високи лихви и започнахме да ги предоговаряме, да уточняваме, това е 92-94 година юли месец, ние тогава успяхме да разберем, че лихви, които отиват над 7% лихва, неща, които бяха  оспорени и вземани по този начин, не могат да родят бързо връщане и бърза реализация. Значи, последните 88-ма ,89-та година, до някъде и във февруари  90-та, в много тежък план ние осъзнахме, че трябва да предложим друг модел и промяна на този дълг ни донякъде отвори очите, но не можахме да свършим другото. Тези 388 дружества, които бяха на лице, външнотърговски дружества, и в тях имаше наличност от $1.535.000.000 кеш пари, тази част ние не можахме да я установим веднага, и всички онези 704 човека, които управляваха тези пари, направиха всичко възможно да ги присвоят.

Присвоявайки тези пари, те стартираха в един  нов стопански прогрес за своите семейства и за своите  наследници, а държавата остана на сухо. И когато ние ги потърсихме, говорим вече за 1995-1996 година, тогава вече се открои раждането на новата класа. Тогава се заговори за "червените милионери" и всичко онова, което като извращение на промяната донесе коренно различен стандарт на едни хора, които не участваха в онези големи пазари с онези големи обеми, и другите, които бяха на трудовия план, така както са карали последните 20-30 години." 

Кольо Парамов подчерта,че  от 288 външнотърговски дружества по комунистическо време, днес в света има 4700 офшорни фирми, "в  които има наличности  от един брутен вътрешен продукт - цели 55 милиарда долара. Това са много пари. "

Цялото интервю с финансовия експерт Кольо Парамов чуйте в прикачения файл.