Хосе Кура – усещане за празник!

Днешното пътуване със Звездния експрес ще протече в толкова чаровна и вълнуваща компания, че никой от уважаемите любители на популярните сценични жанрове не би могъл да устои. Особено дамите! Най-напред ще прозвучи песен със заглавие „Ангел” – музика Карлос Гуаставино, аранжимент – Хосе Кура, изпълнение – Хосе Кура, диригент – Хосе Кура. Един от най-разностранните и най-харизматични изпълнители на съвременната оперна и концертна сцена отпразнува юбилейния си рожден ден на 5-и декември. Между другото, 5-и декември е рождената дата и на още един испаноезичен тенор-легенда – Хосе Карерас, което на някои вероятно ще се стори повече от съвпадение...

Що се отнася до неустоимия аржентинец Хосе Кура, той е световноизвестен с доста оригиналните си оперни интерпретации, с нетрадиционните и новаторски концертни изяви, с хипнотизиращото сценично присъствие и с немаловажния факт, че освен блестящ изпълнител и шоумен, е образован диригент и талантлив композитор, който не се бои дори от предизвикателствата на режисурата и сценографията.

Роден е на 5-и декември 1962-ра година в град Росарио, Санта Фе – Аржентина, и рано проявява музикалния си талант. На 12 години започва да свири на китара, на 15 дебютира като хоров диригент, на 16 започва да учи композиция, на 20 е приет в училището по изкуства в Националния университет на Росарио, а през 1983-а става помощник-диригент на университетския хор.

Същата година печели стипендия, благодарение на която шест месеца специализира в „Театро Колон” в Буенос Айрес. До 1988-а Хосе Кура продължава да пее в оперни хорове, но се фокусира върху дирижирането и композицията. Малко преди да навърши 26 години, започва уроци по вокална техника и решава да се посвети на оперната сцена. През 1991-ва Кура заминава за Италия, където учи пеене при Виторио Терранова. Дебютът му е още през февруари 1992-ра във Верона в малка роля от опера на Хенце, следват още няколко малки партии в Генуа, а през март 1993-а Кура е ангажиран за първата си главна партия – Жан в постановката на операта „Госпожица Юлия” от Антонио Бибало в театър „Джузепе Верди” в Триест. Местната преса не пропуска да отбележи, че Кура е „изключителен пеещ актьор”.

Същата година той дебютира в оперетата „Валс мечта” на Оскар Щраус и отново привлича вниманието на критиката в ролята на Алберт Грегор от „Делото Макропулос” на Яначек. 1994-та година започва за Кура с цяла серия много успешни дебюти: Измаеле от „Набуко” в Генуа и Дон Алваро от „Силата на съдбата” в Торино, последвани от Руджеро в световната премиера на третата версия на „Лястовичката” на Пучини и Роберто в първата опера на същия автор – „Вилиси”. След „Вилиси” за Хосе Кура пишат, че е действително прекрасен изпълнител с гласови данни, надхвърлящи обичайните, много силни и експресивни и със сценично присъствие на истински актьор. Следва първият му истински триумф – дебютът в ролята на Лорис от „Федора” през ноември 1994-та в Чикаго, с партньорка знаменитата Мирела Френи. През 1995-а Кура дебютира в Ковънт Гардън в „Стифелио” на Верди, а през 1997-а – в Миланската Скала в „Джоконда” на Понкиели. През април 1998-а, когато Лучано Павароти е принуден да отмени участието си в „Аида” в Палермо заради здравословни проблеми, Кура го замества доста успешно, а след концерт в Метрополитън опера младият аржентинец получава титлата „четвърти тенор в света” след Павароти, Доминго и Карерас. Тримата първи явно не възразяват, след като самият Доминго акомпанира на Кура като диригент в албум с арии на Пучини.

В последните години Хосе Кура все по-неуморно демонстрира уникалните си възможности на синтетичен музикант. Изпълнява не само тенорови, а и баритонови партии, защото гласът му го позволява. Другото му призвание, открито още преди пеенето, е дирижирането. Преди години албумът му с арии на Верди, които той дирижира сам, се превърна в сензация, но в историята на операта Кура ще влезе и с факта, че е първият изпълнител, пял на сцена, едновременно дирижирайки оркестъра. Освен всичко Хосе Кура се занимава активно с композиция, прави собствени фотоизложби, поставя оперни спектакли. И още веднъж влезе в историята, когато след като режисира „Селска чест” и „Палячи”, а във втората творба излезе на сцената и изпя Канио в Хамбургската опера през февруари 2003-а. Той бие всички рекорди на популярност и днес е сред най-ярките пеещи звезди, а сред огромното количество титли и награди е платиненият му диск „Любовни песни”.

За певеца, диригента, композитора и режисьора Хосе Кура като че ли няма невъзможни неща. Е, напоследък той повече дирижира и режисира, оформя фотографски изложби и албуми, а пеенето ограничава в концертни изяви, с определен уклон към популярните жанрове. Затова пък светът го помни с две изумително ярки роли – Отело на Верди и Самсон на Сен-Санс. За първи път неговият изумителен Самсон буди възторга на лондончани в началото на 1996-а година. И дори престижни издания като Independent и Evening Standard не пестят похвалите си. Около две години по-късно сър Колин Дейвис използва този триумф, за да реализира впечатляващ звукозаписен продукт – „Самсон и Далила” на Сен-Санс с Олга Бородина и Хосе Кура, заедно с Лондонския симфоничен оркестър и хор.

Само преди дни в оперния театър на Лиеж Хосе Кура отново триумфира в „Селска чест” и „Палячи” – едновременно като режисьор и като изпълнител: както на Туриду, тъй и на Канио. И ако отзивите на критиката за пеенето му не са хвалебствени, то в ролята на режисьор той определено се е оказал на ниво. В рецензията на Майя Шварцман за сайта Belcanto.ru четем: Рядко ми се е случвало да гледам в операта толкова хармонична, съгласувана и почувствана актьорска игра. Според очевидци на финала след този спектакъл на сцената изнесли огромна торта и солистите, хорът, оркестърът и цялата публика станали и дружно изпяли Happy Birthday за Хосе Кура, който на 5-и декември навърши 50.

петък, 7 декември