Антон и Точица

Радиотеатърът представя драматизацията на незабравимия детски роман „Антон и Точица” от Ерих Кестнер с участието на актьорското съзвездие – Апостол Карамитев, Славка Славова, Цонка Митева, Мила Павлова, Стефан Гецов, Лео Конфорти, Йордан Павлов.
Записът е от 1958 година. Възрастен, но неостаряващ – като самия роман.

„Не зная дали ми вярвате или не, но завиждам на Точица. Рядко се представя на човек подобен случай да бъде полезен на приятеля си. И колко рядко може да се изпълни толкова тайно една приятелска услуга! Господин Бремзер няма да пише писмо на майката на Антон. Господин Бремзер няма да хока вече момчето. Отначало Антон ще се учуди, после ще се зарадва, а Точица тайно ще потрива ръце. Нали тя знае как се е стигнало до това! Ако не беше тя, работите щяха да се объркат.
Но Антон няма да узнае нищо. Точица не се нуждае от благодарност. Награда за нея е самата постъпка. Всичко останало не би увеличило, а по-скоро би намалило радостта й. Пожелавам на всекиго от вас такъв добър приятел! И ви пожелавам също така случай да му окажете приятелски услуги, без той да узнае. Помъчете се да разберете колко щастлив е човек, когато прави другите щастливи.”

Ерих Кестнер, „Антон и Точица”

Има незабравими детски романи. Четем ги и ги препрочитаме. Преоткриваме ги във всички възрасти. Те разказват за вечните ценности, които не са подвластни на времената и нравите.
Ерих Кестнер пише „Антон и Точица” през 1931 година. Точица е момиченце, което всъщност се казва Луиза, дете на охолни и заети родители - баща фабрикант и майка с чести пристъпи на мигрена. Антон живее с майка си в бедност и трудности. Двамата се срещат и стават истински приятели, защото все още са деца, а децата са истински. Социалните различия нямат власт над тях. Те просто се обичат и са щастливи заедно. Кой не е мечтал тъкмо за такъв приятел? Ако го имаме, сме големи късметлии. Ако го нямаме – време е да го потърсим…

петък, 18 април, от 8.05 часа