В петъчната вечер ще възкресим спомена за доайена на българската школа по кларинет проф. Сава Димитров. През 1940 г. в Попово, родния град на маестрото, се случва нещо необичайно. Местното музикално дружество „Арфа“ организира бенефисен концерт на Сава, който тогава няма и 20 години. Особено горд от първото по рода си събитие в провинциалния град е учителят Христо Дюлгеров- цигулар, един от основателите на Русенската филхармония. Тъкмо той насочва Сава Димитров към кларинета. Историята има и продължение: с парите от споменатия бенефис, а това означава и пръв досег с публиката, Сава си купува мечтания инструмент. В Музикалната академия попада в класа на проф. Стоян Стоянов. Безспорните качества на бъдещия корифей на кларинета го отвеждат в Прага, където усъвършенства дарбата си при професорите Ржиха и Хорак. Те му отварят очите за т. нар. Бьом- система. Въпреки съблазнителните обещания за бляскава кариера на концертиращ артист в ония ранни години, Сава Димитров е непреклонен: ще се върне в България, за да открива нови таланти. Професорът има неоценима заслуга за въвеждането на споменатата Бьом - система у нас. А през 1946 публиката в зала България бурно го аплодира на първия му самостоятелен концерт.
Успехът е впечатляващ! Критиците не пропускат да отбележат чистия звук и вроден усет за моделиране на фразата. Проф. Димитров, светла му памет често припомняше за голямата си любов към камерното музициране.
Оценяваше и ролята на свиренето в оркестър. Незабравимите години, когато бе солист на Софийската филхармония и оркестъра на Софийската опера. Колкото до камерното партньорство, Сава Димитров с нескрито вълнение си спомня срещата със забележителната пианистка Люба Енчева.
Почти четвърт век бяха заедно на сцената - великолепно дуо, с блестящи качества и усет за партньорство, както писаха в печата след изявата им в Белгия. Жалко, че са оставили твърде малко записи. Обяснението на Сава Димитров: „Не сме се предлагали!” Думи, изречени с достойнство на артисти от голяма класа! Чакали са, уви, други да се сетят...
След завръщането си от чужбина майсторът на кларинета успява да намери удивителен баланс между концертните изяви и работата на педагог. С годините все по-силна става тръпката да открива таланти.
Професорът създава българската школа по кларинет, а също цялостен оригинален метод, основан на Бьом – системата. Неуспорим факт е, че най-изтъкнатите родни кларинетисти са ученици на Сава Димитров... и на неговите ученици. Редицата води Петко Радев. Ето още имена: Ангел Колев, Димо Димов, Росен Овчаров, Борислав Йоцов...
Синът на професора - Митко Димитров, светла му памет, а също внукът Сава - днес вече професор в Музикалната академия „Панчо Владигеров“.
Стана дума за интензивната концертна дейност на Сава Димитров у нас и по света. Изправял е на крака публиката в Белгия, Англия, Франция, Италия, Полша, Германия, Унгария, дори в Индия. Ценят го видни музиканти, сред които проф. Евалд Кох, с когото дълги години са близки приятели. Проф. Шикорски допълва картината: „Сава Димитров е сред най-големите майстори на кларинета, които познавам! Блестящ темперамент, фантастична техника и много любов към всичко, с което се захваща...”
В предаването ще чуете гласа на проф. Димитров – част от интервю навръх 80-ия му рожден ден през 1999 година, съхранено в Златния фонд на БНР. Ще звучи музика от Моцарт, Артур Онегер, Карл Филип Емануел Бах, Брамс, Верай, Вебер и Сен-Санс.
петък, 2 май, от 23.00 часа
Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..
Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г. Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..
Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..
Музика: Роберт Шуман Лобрето: Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера: 25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: • Зигфрид, граф на Брабант – баритон • Геновева, негова съпруга – сопран • Голо, приближен на графа – тенор • Маргарита, придворна – мецосопран • Хидулфус, епископ на Триер – бас •..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..