1 ноември – в търсене на новите будители

| обновено на 03.11.14 в 10:01 БНР Новини
Снимка: Теодора Михова

Честит Ден на будителите, празник на всички нас, но и на програма „Христо Ботев” на Българското национално радио.
За първи път през 1909 г. пловдивската общественост отдава публично своята почит към именити българи, но отбелязването няма официален характер. На 28 юли 1922 г., министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски огласява решението на министерството денят 1 ноември да бъде обявен за празник на българските будители.
1 ноември, защото това е и денят на св. Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, образът на който в народната памет е символ на всеотдайност, любов към ближния и Отечеството и към когото народът запазва и изразява своето почитание и уважение и през вековете на османско владичество. В мотивите, представени пред обществото, инициаторите за празника, изтъкват необходимостта да има поне един-единствен ден, в който нацията да се преклони пред светлите дела на онези българи, отдали целия свой живот на отечествения си и граждански дълг – да укрепват държавността и българския дух...!
Поне един-единствен ден!
И така, първи ноември е определен за празник на българския народен гений, на който да се отдава почит към големите фигури в българската история, обществени и културни дейци, положили основата на нашия културен и политически живот... Като Паисий Хилендарски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев... И още много, много други...
Но както се случва с повечето патриотични начинания у нас и на този празник не му провървява. Той е отменен през 1945 г. – двадесет и две години, след като цар Борис III подписва в началото на 1923 г. Закона за въвеждането на Деня на народните будители, като общонационален празник. Традицията се възобновява едва в края на 1992 г., по идея на писателя и общественика Петър Константинов, председател по това време на Общонародното сдружение „Мати Болгария”.
Къде са днешните будители, кои са те, забелязваме ли ги? А дали са ни  необходими будители сега?
За това разговаряме с нашия гост Руслан Мъйнов, един от най-харесваните комедийни актьори, който всяка седмица ни поднася нови изненади в телевизионното шоу „Комиците”. Познаваме го и от изключително успешния сериал „Столичани в повече”, участва и в десетки театрални постановки.
Освен това радва публиката и със своите певчески изяви. Той е Хаджи Генчо в оперетата „Българи от старо време” от Асен Карастоянов, изпълнител е на известни руски песни и цигански романси. А в последно време се изявява успешно и на оперните сцени в страната, с репертоар от италиански канцонети, арии из опери и оперети.
„...И пак любими руски песни!” Така е озаглавен поредният негов концерт, на който на 17 ноември в зала 1 на НДК, от 20 часа, Руслан Мъйнов отново ще зарадва своите почитатели, със своето топло и артистично изпълнение на известни цигански романси, обичани детски песни, филмова и популярна музика...






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29