Европейски и други паралели: Традиции и реалност в Република Южна Африка – срещи в музея

БНР Новини
Н.Пр. г-жа Ванеса Ивон Калвърт, извънреден и пълномощен посланик на Република Южна Африка у нас
Снимка: Божидар Любенов

Красива, девствена природа и ярко слънце над зелените хълмове на Африка и сафари…
Диаманти, злато, приключения... И апартейд…
Вероятно това е първото, за което се сещаме, когато насочим мислите си към Република Южна Африка, с нейните три столици – Претория, Кейптаун, Блумфонтейн – някогашните главни градове на трите основни колонии, влезли в състава на Южноафриканския съюз. В Претория се намират органите на изпълнителната власт, парламентът е в Кейптаун, а в Блумфонтейн е Върховният съд. Конституционният съд е в Йоханесбург.
ЮАР е известна с езиковата си пъстрота. Според  конституцията за официални са признати 11 езика, като най-разпространеният е зулу. Английският език се използва от правителството, в рекламите и в бизнеса. Неговото изучаване е задължително и във всички училища.
Културното многообразие може да се открие и във всеки един от музеите на Република Южна Африка.
В Претория, емблематични за историята и традициите на страната, са Музеят на първите заселници, разположен на открито, Трансваалският и Научно-технологическият музей, Музеят на изобразителното изкуство, както и Къщата-музей на Пол Крюгер – първият президент на една от двете независими републики на африканерите, преди англо-бурската война – Трансваал,
На територията на Трансваал е запазена и най-голямата диамантена мина, в която през 1905 г. е намерен прочутият диамант „Кулинан“. Необработен тежал около 3000 карата и бил с размера на юмрук на възрастен мъж. След като английският крал Едуард VII получава това съкровище за своя 66-ти рожден ден, като подарък от Правителството на Трансваал, бижутери от Амстердам обработвали диаманта в продължение на почти две години, за да получат от него 9 големи и към 100 малки скъпоценни камъка. По-късно четирите най-големи от тях, били вградени в скиптъра, короната и други символи на кралската власт.

В Йоханесбург, финансовият и икономически център на Република Южна Африка, един от най-значимите културни обекти е в предградието Совето – къщата на Нелсън Мандела. Освен всичко, свързано с живота на бореца срещу апартейда, впечатлява колекцията от банкноти, върху които хора от цял свят са писали послания, за да подкрепят Мандела не само финансово, но и и да му вдъхнат увереност и надежда…
Музеят на апартейда допълва познанията и впечатленията за състоянието на страната и на хората в онези години. Още с влизането си посетителите получават едновременно и билет и символ на апартейда. Защото билетите са за черни и бели, а влизането в музея също е през два различни входа.. През 2014 г. Република Южна Африка отбеляза 20 години от провеждането на първите свободни избори в страната – на 27април 1994 г.
От времето на Великите географски открития и далечните морски пътешествия – от края на 15 в., довели до възникването на колониално-търговските системи – Република Южна Африка и до ден днешен се променя непрекъснато. Променят се и нейните хора.
За културното наследство на страната и бъдещето на  културното многообразие, разговаряме с Н.Пр. г-жа Ванеса Ивон Калвърт, извънреден и пълномощен посланик на Република Южна Африка у нас.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29