В съботната вечер по програма „Христо Ботев“, благодарение на Европейския съюз за радио и телевизия, ще излъчим цялостен запис на спектакъл на политическата сатира „Възход и падение на град Махагони“ с музика на Курт Вайл и текст на Бертолт Брехт. Представлението се е състояло на 14 март тази година в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон с участието на звездата Ане Софи фон Отер в ролята на Леокадия Бегбик, съставите на Ковънт Гардън дирижира Марк Уигълзуърт.
Тази остра сатира или дори пародия на любимия жанр вероятно не е съвсем по вкуса на истинските, сериозни оперомани. Специално за тях след 22 часа ще звучат фрагменти от друга, класическа и много любима творба, която наскоро представиха във Виенската държавна опера. Спектакълът на „Дон Паскуале“ от Доницети с участието на Хуан Диего Флорес и Валентина Нафорница, дирижиран от Хесус Лопес-Кобос бе излъчен от Виена за страните-членки на Еврорадио на 2 май тази година. Записът със сигурност ще се хареса на всички, които страстно обичат операта. Но първо ще се отправим към Махагони – град на богатства, удоволствия и разврат; място, където царуват най-отвратителните човешки пороци.
Световната премиера на политико-сатиричната опера в три действия „Възход и падение на град Махагони“ се е състояла в Лайпциг на 9 март 1930 година – точно седмица след 30-ия рожден ден на композитора Курт Вайл. Според изследователи и изкуствоведи, с това либрето Бертолт Брехт доразвива своята теория за епическия театър и ефекта на отчуждението в актьорската игра. Тези принципи големият драматург ще разработи подробно в свои теоретични трудове в средата на 30-те години на ХХ век. Но специалистите често подценяват факта, че музиката на Курт Вайл по текстове на Брехт има не по-малка заслуга за изграждането на новата театрална естетика.
Всъщност, великият Брехт съвсем не е изпитвал уважение към оперния жанр, дори направо се е подигравал с него, наричайки го „кулинарно“ изкуство заради хедонистичната му (според Брехт) същност. Големият музикант Курт Вайл до известна степен е смекчил агресивността към жанра на своя съавтор, изграждайки партитурата си от формална гледна точка все пак по законите на класическата опера. Затова пък – преливаща от интонации и ритми, заети от съвременните му „забавни“ или „леки“ жанрове – кабарето, джаза, дори кинохитовете на Холивуд. Затова днес „Махагони“ често е наричан мюзикъл – безусловно, ако това е мюзикъл, той е сравним с еталонните образци на жанра. Въпреки всичко, творбата на Вайл и Брехт е опера – опера-сатира или опера-пародия. В съдържанието й обаче няма нищо характерно оперно – нито трагедия, нито комедия, нито лирика, нито драма.
Историята за трима престъпници, основали в американската пустиня своя „офшорна зона“, където всичко е позволено, своеобразен асоциален оазис за всякакви мошеници и авантюристи, има едно-единствено лице – остра социална карикатура на обществото на потреблението. Формирането и утвърждаването на това общество, чиито уродливи черти днес са повече от ясни, се развива стремително в епохата на създаване на „Махагони“. Разобличаващият патос на операта днес би трябвало да е повече от актуален, но като че ли не трогва никого – съвременниците ни така добре са се приспособили към принципа на потребяването, че изобщо не се замислят да го променят. Колегата от Би Би Си Андрю МакГрегър започва представянето на спектакъла от Ковънт Гардън с определение за „Махагони“ като агитационна пропаганда – предупреждение за възможното бъдеще, което в нашия XXI век доста неприятно се усеща като настояще, а после цитира критици, публикували отзиви след премиерата в Лондон. Един определя спектакъла като опустошителна критика на разгулното консуматорство и спекулативна алчност, докато друг се чуди защо Кралската опера трябва да атакува супербогатите в собствения им партер... хапейки ръката, която я храни?.
Във „Възход и падение на град Махагони“ от Курт Вайл и Бертолт Брехт, спектакъл на Ковънт Гардън от 14 март 2015 г., във версия на английски език за лондонската публика ще слушате:
• Леокадия Бегбик, дама, криеща се от закона – Ане Софи фон Отер
• Тринити Моузес (Светата троица Мойсей), друг криещ се от закона – Уилард Уайт
• Фати Счетоводителя, трети криещ се от закона – Питър Хоър
• Джими Махони (или Джими МакИнтайър), дървосекач от Аляска – Кърт Страйт
• Били „Банковата сметка“, приятел на Джими – Дарън Джефри
• Якоб Шмидт (или Джак О’Брайън), приятел на Джими – Джефри Лойд-Робъртс
• Джо „Вълкът от Аляска“, приятел на Джими – Нийл Дейвис
• Джени Смит, проститутка – Кристин Райс
• Тоби Хигинс – Хюбърт Франсис
• Разказвач, Глас – Джоузеф Патерсън
• Пианист в бара – Робърт Кларк
• Шест момичета – Анна Бърфорд, Лорън Фейгън, Ануш Хованисян, Стефани Маршал, Мийта Равал, Хариет Уйлямс
събота, 27 юни, от 20 часа
Съдържание на операта „Възход и падение на град Махагони“
Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..
Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г. Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..
Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..
Музика: Роберт Шуман Лобрето: Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера: 25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: • Зигфрид, граф на Брабант – баритон • Геновева, негова съпруга – сопран • Голо, приближен на графа – тенор • Маргарита, придворна – мецосопран • Хидулфус, епископ на Триер – бас •..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..