Художници-вълшебници

Изкуството на рисуването с мастило възниква през V век, с откриването на мастилото в Китай и бързо се разпространява в Корея и Япония. В тази източно-азиатска техника се използва същото черно мастило, което са ползвали и при калиграфията - изкуството на красивото писане. Служели са си с перо или с четка.
В продължение на векове само много добре обучени китайски художници са имали право да практикуват техниката. Смята се, че целта на този вид рисуване е не толкова да се представи предмет или пейзаж, колкото да се улови неговия дух. За да се нарисува цвете, например, не е нужно художникът прецизно да нарисува всяко листенце, а да му даде живот, да  представи даже аромата му.
В Япония тази техника се смята за най-висше духовно изкуство. Практикува се от дзен-монаси, които трябва да следват определен план за медитация и да прекарат години в изучаване и усъвършенстване на този вид рисуване. Той е свързан и със самурайските правила на поведение - преди битка всеки самурай трябвало да нарисува нещо с черно мастило, като знак, че ще бъде смел на бойното поле.
Днес за рисуването с мастило се изисква същата отдаденост и внимание, както и в онези далечни от нас времена.

Още за невероятните рисунки с мастило можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.

19 декември