На 12 март от 20.00 часа ще излъчим „Троянците“ от Ектор Берлиоз – постановка на Хамбургската държавна опера под диригентството на Кент Нагано
Любопитна е историята на създаването на творбата. Дълги години Берлиоз мечтае да напише опера по героичните епоси на Омир и Вергилий. Желанието му е това да е грандиозно съчинение; дело на неговия живот, което да се превърне във „френска национална опера“ и да утвърди идеала му за музикална драма (различна от тази на Вагнер). По отношение на вечния спор – соловото или музиката да надделява, Берлиоз е категоричен в полза на музиката. В писмо от 12 август 1856 година до княгиня Каролина Витгенщайн, на която е посветена операта, композиторът пише: “Работата по „Троянците“ е много тежка. Моля всички богове на Вергилий да ми помагат, иначе ще загина. Извънредно трудно е да намеря музикалната форма, онази форма, без която музиката не може да същуствува или се явява като унизен роб на словото. В това именно е и престъплението на Вагнер. Той иска да свали от престола музиката, да я сведе до изразителни акценти, той преувеличава системата на Глук (на когото за щастие не му се отдаде да последва кощунствената си теория). Аз съм за свободната музика. Да, свободна, горда, суверенна и победоносна, искам тя да завладява всичко и всички, така че повече да няма за нея нито Алпи, нито Пиринеи“.
На 7 април 1858 година цялата опера е завършена, но Берлиоз не успява да види нейното цялостно изпълнение приживе. Под заглавието „Троянците в Картаген“ последните три действия са представени в Париж в „Театър Лирик“ на 4 ноември 1863 г., след петгодишни безуспешни опити на самия композитор да получи разрешение за постановка на сцената на Парижката опера. 21 години след смъртта на Берлиоз цялата опера е поставена за пръв път в чужбина – декември 1890 г. в Карлсруе , на немски език, под диригентството на Феликс Мотл. Едва през 1906 година в Брюксел се състои премиерата на оригиналния френски език.
Изпълнителски състав:
Еней, троянски герой, син на богинята Венера и принц Анхис - Торстен Керл, тенор
Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра - Картал Карагедик, баритон
Пантос, троянски жрец, приятел на Еней - Алин Анка, бас
Нарбал, министър на Дидона - Петри Линдрос, бас
Иопас, тирийски поет от двора на Дидона - Маркус Никенен, тенор
Асканий, 15-годишен син на Еней - Кристина Ганш, сопран
Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам - Катрин Негълстад, мецосопран
Дидона, царица на Картаген, вдовица на Сихей, принц на Тир - Елена Жидкова, мецосопран
Анна, сестра на Дидона - Катя Пивек, контраалт
Хилас, млад фригийски моряк - Юлиан Прегардиен, тенор
Приам, цар на Троя - Станислав Сергеев, бас
Гръцки вожд - Зак Кариити, бас
Призрак на Хектор, син на Приам - Бруно Варгас, бас
Хелен, троянски прорицател, син на Приам - Даниел Тод, тенор
Първи троянски воин - Андреас Куперц, бас
Втори троянски воин - Кристиан Боденбург, бас
Жрец на Плутон - Иренеус Суховски, бас
Поликсена, сестра на Касандра - Анегрет Гершлер, сопран
Хекуба, царица на Троя - Марта Свидерска, сопран
Андромаха, вдовицата на Хектор (роля без пеене) – Катрин Щрибек
Войник – Юн-Сеок Янг, бас
Хор на Хамбургската държавна опера
Хамбургска държавна филхармония
Диригент: Кент Нагано
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
"Maкбет", опера в 4 действия от Джузепе Верди
Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..
Иван Сусанин (Живот за царя) - опера в 4 действия с пролог и епилог от Михаил Глинка
Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г. Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..
"Цигански барон", оперета в три действия от Йохан Щраус-син
Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..
"Геновева", опера в 4 действия от Роберт Шуман
Музика: Роберт Шуман Лобрето: Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера: 25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: • Зигфрид, граф на Брабант – баритон • Геновева, негова съпруга – сопран • Голо, приближен на графа – тенор • Маргарита, придворна – мецосопран • Хидулфус, епископ на Триер – бас •..
"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Предимно облачно
Мъгла
Разкъсана облачност
Облачно
