Бабини Видини кули

Разказват, че строежът на крепостта Баба Вида, започнат по заръка на красивата болярска дъщеря Вида, продължил толкова дълго, че децата на строителите не можели да разпознаят бащите си - животът им бил преминал в изграждането на крепостта. Тя  станала толкова здрава и добре укрепена, че за нея се разказвали легенди. Бранела поданиците на Вида от всички външни набези. В знак на признателност към своята господарка, хората нарекли замъка „Бабини Видини кули”. Град Видин също носи нейното име.

„Баба Вида” е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Издига се на брега на река Дунав, на мястото на римската крепост Бонония. Строежът му започнал още през X век, в периода на първото българско царство. Изграден e от камъни и тухли, споявани с хоросан. По време на обсадата от византийските войски през 1003 г., крепостта издържала близо осем месеца. Цар Иван Срацимир допълнително разширил и укрепил замъка. Той има външна и вътрешна стени, с дебелина над два метра. Външната е с две кули, а вътрешната - с девет. Крепостта била оградена с ров, пълен с вода, над който тогава имало дървен и подвижен мост.

Най-добре съхранената част от замъка е т. нар. Срацимирова кула, строена през XIII-XIV век, с височина 16 метра. Стените й са украсени с тухлени орнаменти - розетки и паници. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.