Пътешествениците – или както сега ги наричаме – туристите, описват Синтра като мистичен град, в който сънищата и реалността се преплитат. Замъкът на Маврите, който до началото на 20 век е бил кралска резиденция, както и другите приказни дворци, катедралите и красивите градски къщи, са уникални образци на архитектурата на Европа. Разположен на брега на Атлантическия океан, на 30 километра от португалската столица Лисабон, Синтра е един от градовете, в който европейската история е оставила следи във всички посоки. Дори и българска следа. Едно от седемте чудеса на Португалия – дворецът Пена – е построен през 1839 година от Фердинанд Сакскобурготски, който е чичо на българския цар Фердинанд Сакскобурготски. Счита се, че архитектурният стил на двореца е емблематичен за Португалия, за времето на Романтизма – смесица между готика, романтизъм и мануелин. Мануелин е уникален с пищните си орнаменти стил, наречен на името на крал Мануел I. В него е преплетена сложна декорация с морски мотиви от усукани корабни въжета, раковини, корали, вълни, риби, котви. Той символизира времето на Великите географски открития – края на 15 век и началото на 16 век. Годините, в които Васко да Гама открива пътя до Индия по море (1498), а през 1500 г. Педру Алвареш Кабрал открива Бразилия.
Дворецът Пена, град Синтра и областта около него, са в списъка с обектите на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Както и град Евора, кулата Белен и манастира Жеронимуш в Лисабон, лавровите гори на остров Мадейра, винарският регион Алто Дуеро и дори лозята на остров Пику. Разбира се има и още. За мястото на културното наследство на Португалия в европейското културно пространство, разговаряме с Н. Пр. г-н Луиш Фераш, извънреден и пълномощен посланик на Португалската република в София.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...