Офшорките – привилегията на елита и крахът на службите

БНР Новини
Снимка: архив

Закон за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици – това е пълното име на закона за офшорките, както го наричаме за краткост. През последните седмици темата стана особено актуална – разкритията от „Панамските досиета“ занимават целия свят и вълната от възмущение срещу укриването на доходи и данъци не подмина и България.

У нас обаче се усеща известно разочарование или дори съмнение, че сред изплувалите имена на нечистоплътни сделки– поне за сега – няма имена на родни политици.

След разкритията от „Панамските досиета” Европейската комисия запретна ръкави да променя директивите си. Големите компании ще трябва вече да декларират своите приходи и данъци, платени във всяка една от 28-те страни членки, както и в офшорни зони. България е на крачка пред останалите европейски държави в регулирането на офшорните компании. През 2014 г. бе приет специален закон, който забрани те да правят бизнес с държавата чрез приватизация, обществени поръчки и т.н. Нека не забравяме все пак, че офшорният бизнес не е нелегален, той е просто неморален.

СнимкаВ защита на обществения интерес са и подготвяните промени в закона за офшорките. Зам.-председателят на комисията по бюджет и финанси в парламента Димитър Танев от РБ заяви, че след скандала с „Досиетата от Панама” е ясно, че не само България, но и Европа се нуждае от изцяло ново законодателство по въпроса.

Сегашният закон има доста пропуски, в т.ч. и в санкциите, които трябва да прилагат институциите. Аз се радвам, че ние изпреварихме дебата в ЕС преди избухването на скандала „Панамагейт”. Законът, който трябваше да се гледа в парламентарна зала, се оттегли предвид консултациите, които започват в рамките на ЕС. Ние очакваме от ЕК съответните инициативи и препоръки за по-строги закони за икономическите субекти, регистрирани в офшорни зони.

Отделни страни в Европа, сблъскали се и преди с проблема, потърсиха решението в амнистията за парите от офшорни зони. Такава идея се обсъждаше и в България. Димитър Танев обаче е резервиран.

Според мен в български условия това по-скоро няма да е ефективно, въпреки че сме изпратили писмо до финансовия министър, какво можем да очакваме като постъпления в хазната. Амнистията е по-скоро неработеща, защото в България не е проблем укриването на данъци, тъй като данъчното облагане е твърде ниско. Ние сме с една от най-ниските ставки в размер на 10% корпоративен данък. Ако има проблем с изтичане на капитали, то той е свързан по-скоро с неясен и престъпен произход и за тях не би трябвало да има амнистия.

Междувременно финансовият министър Владислав Горанов обеща проверки за произход на парите и платени данъци. Държавата вече има стратегия за действие по информацията за български собственици от „Панамските досиета” в офшорните зони – заяви той. Първата крачка е проверка на приходната агенция, за да се установи дали преди да бъдат отклонени средствата към офшорни зони, са платени данъците у нас. По думите на министър Горанов „ползването на офшорни компании показва, че искаш да избягаш от нещо, дали от идентичността си, дали от произхода на средствата, дали от данъчно облагане“. Правителството е в контакт с Международната асоциация на разследващите журналисти и, подобно на други правителства, е поискана информация, за да се улеснят проверките. Отговор все още няма. Разследващите журналисти обаче няма да предадат документите, тъй като това е изричното условие на анонимния източник на в-к „Зюддойче цайтунг”, на когото е предоставена базата данни. Това категорично заяви Волфганг Крах, главен редактор на мюнхенския вестник, в специално интервю за БНР:

СнимкаОсвен това разследващата журналистика живее от доверието на източниците в журналистите. Ако дори само веднъж отстъпим и предадем доверието на източника си, то това би бил края на разследващата журналистика. Няма да има Panama Papers 2, защото никой повече няма да вярва в нас, журналистите. Това не бива се случва. Като журналисти сме длъжни да опазим източниците си.

От всичко казано по темата личи, че „раковото образувание”, както го нарече зам.-председателят на бюджетната комисия Димитър Танев, ще ни занимава още дълго време. И за пореден път се оказа, че институциите – този път не само в България – не са на мястото си. Причините сигурно са различни – както липса на компетентност, така и липса на интерес. Случаят с „Панамските досиета” не е първото журналистическо разследване по темата. Не веднъж се оказвало, че с документите, които са разследвали и публикували журналисти, са разполагали и службите. Тези примери нагледно показват, че международното сътрудничество между службите съвсем не е тясно и не е на нивото, на което би трябвало да бъде, за да се преборят с укриването на данъци, с прането на пари или с други престъпления.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Магията на стъклените играчки за елха

Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...

публикувано на 21.12.18 в 08:30

Куклите с български имена на Станка Козарева са приятели на децата в целия свят

Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..

публикувано на 17.12.18 в 08:20

Ева Майдел: Да бъда част от двайсетте най-влиятелни млади политици е огромно признание

Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..

публикувано на 13.12.18 в 12:07

Зората на латиното в България и „Салса докторите“

Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..

публикувано на 10.12.18 в 12:43

Липсата на млади хора обрича занаятите на изчезване

Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..

публикувано на 10.12.18 в 08:25

Благотворителна изложба на зимни и коледни пъзели White and Merry

На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..

обновено на 07.12.18 в 11:28

На Никулденската трапеза

Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост.   В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..

публикувано на 06.12.18 в 08:10