Заедно с маестро Емил Табаков продължаваме цикъла от предавания, в които представяме интеграла с всичките 15 симфонии на великия руски композитор, записани студийно със Симфоничния оркестър на БНР под негово диригентство. Петата симфония в ре минор, опус 47 от Шостакович е известна с подзаглавието, тиражирано от пресата - „Отговорът на съветския художник на справедливата критика”. А каква е предисторията на това заглавие? След посещението на Сталин на един от спектаклите на операта „Лейди Макбет от Мценска околия” от Дмитрий Дмитриевич и набързо излязлата във в. „Правда” статия „Хаос вместо музика”, „справедливата” критика заклеймява в ожесточена дискусия неговата опера и изобщо неговата музика като „формалистична”. Травмиран композиторът сваля премиерата на Четвъртата симфония, но няколко месеца по-късно вече е готов с новата, Пета. Тя е поврат в творчеството му и установява музикална лексика, която става характерна за стила Шостакович. Симфонията е написана по образците на класическия четиричастен симфоничен цикъл, а темата (по думите на автора) е: „Издигането на личността. Човекът с всички негови преживявания виждах аз в центъра на замисъла на това произведение, лирично по своя характер от началото до края”. Първото изпълнение е на 21 ноември 1937 г. в Ленинград с Ленинградската филхармония под диригентството на Евгений Мравински. В родния град на композитора е и премиерата на Шестата симфония в си минор, опус 54 на 5 ноември 1939 г. със същия оркестър и диригент. Творба с необичайна структура - след епично скръбно ларго, следват две вихрени части: скерцо, съчетаващо (както композиторът обича да прави) бруталното и нежното, и гръмлив финал ала мюзикхол-галоп. Тутакси правоверните критици кръщават Шестата „Симфонията без глава” (по алюзия с романа на Майн Рид „Конникът без глава”), озадачени заради отсъствието на същинска първа част - драматично сонатно алегро. И наистина, без да робува на каноните, Шостакович отново прекроява жанра, съобразно идеите си, вградени в творбата.
петък, 29 юли от 19.30 часа
Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..
Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г. Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..
Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..
Музика: Роберт Шуман Лобрето: Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера: 25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: • Зигфрид, граф на Брабант – баритон • Геновева, негова съпруга – сопран • Голо, приближен на графа – тенор • Маргарита, придворна – мецосопран • Хидулфус, епископ на Триер – бас •..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..