В памет на професор Мати Пинкас

В рубриката „Срещи, гласове, съдби“, посветена на българския оперен театър, с професор Павел Герджиков отдаваме почит на светлата памет на Мати Пинкас – талантлива певица с прекрасен глас, великолепен педагог, фина, интелигентна, образована и ерудирана жена, музикант с изключителен принос за българската култура. Професор Мати Пинкас живя 95 години и 7 дни – родена е на 11 август 1921, почина миналата седмица, на 18 август 2016 година.
Тя е колкото известна вокална педагожка, толкова и със свое собствено място в оперния живот на България – казва Павел Герджиков. Тя принадлежи към онова много силно, много ярко изпълнителско – певческо и актьорско поколение, в което бяха Лиляна Барева, Катя Попова, Димитър Узунов, Любомир Бодуров, Юлия Винер... Мати Пинкас винаги е блестяла с красивия си тембър! Винаги е правила впечатление с това – сладък тембър, но аз искам да подчертая, че тя е една от най-интелигентните и образовани певици в Софийската опера, които съм срещал. Тя не само е първокласен музикант (общо като музикално образование и в частност като певческо, вокално образование), но и като педагог, и като актриса. Всичко това се проектира в нейната сценична дейност, в концертната й дейност. Като казвам „най-интелигентните“ имам предвид, че Мати бе човек с много широки културни интереси. Знаеше няколко езика, имаше много специални интереси в посока на литературата, на театъра, на другите изкуства. И всичко това, като казвам „личи“, става дума за нейната дейност като камерна певица, за всичките й концерти, които се отличаваха от другите камерни концерти. Те винаги носеха този елемент – не само чисто музикален и вокален, но вътре присъстваше и театърът, и литературата. Тя самата правеше преводи на песни и вокални цикли, които изпълняваше за първи път в България. Винаги вмъкваше в програмите си актьори, които рецитираха стиховете, преведени от нея от френски или от испански и след това ги изпълняваше на оригиналния език. Винаги е проявявала интерес към непознатото, към това, което не е правено в България. Винаги е носила от чужбина ноти. Има цяла серия куриози, свързани с нейните премиерни изпълнения. А от оперните й роли бих искал да отбележа Манон, Йоланта, Марженка от „Продадена невеста“, Татяна от „Евгений Онегин“, Наташа от „Война и мир“, Мими от „Бохеми“, Маргарита от „Фауст“, Микаела от „Кармен“, Лиу от „Турандот“, Памина от „Вълшебната флейта“, Марцелина от „Фиделио“. Но Мати Пинкас никога не се е стремила само към централен репертоар. Тя пееше всичко, което й се възлагаше, защото беше висок професионалист. За нея беше много важно да има ансамбъл, да се свърши работа, да стане атрактивно, хубаво и действено представление. Виждал съм я и като Кет Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ или Флора Бервоа в „Травиата“... Щях да пропусна една забележителна, прекрасна роля, която тя направи в „Семьон Котко“ на Прокофиев – Любка. Много силна роля направи и в „Семейството на Тарас“ – една опера на Кабалевски... „Бастиен и Бастиена“, „Галантни Индии“ – всичкото това когато го сложиш като обем, всичко е минало през гърлото й, през мозъка и сърцето й, а като прибавим огромната й концертна дейност и изключително успешната педагогическа дейност – тя е един феномен.