В деня на Независимостта на България – 22 септември решихме да попитаме българите, дали се чувстват независими. И то във всеки един смисъл на тази дума. Пред какви предизвикателства ни поставят съвременното общество, политика и култура и от какво всъщност сме зависими в 21 век?
Владимир Трифонов е на 43 години и е от София. Ето какво коментира той:
За съжаление в 21 век българинът е страшно зависим – от работата си, от доходите си, от имотното си състояние, ако не е осигурено от родителите му, и от много други неща. Нещата са силно свързани с пари. За да си намериш хубава работа, доходоносна, по-често трябва да имаш приятели. Ако нямаш приятели става много трудно. Зависими сме от положението в България. Тук все още капитализмът не е социален. По-независими можем да станем единствено с много учене, квалификации и късмет, всеки да намери работа по специалността, която е учил.
Двадесет и четири годишният Тодор Беленски от София също ни сподели гледната си точка:
Българинът е зависим сравнително. До някаква степен има независимост, от гледна точка на това, че не сме роби. Но в същото време сме зависими от куп неща – финанси, връзки и др. Аз съм така настроен, че не се чувствам зависим. Свободата е вътрешно състояние на духа. Независимост може да се постигне чрез израстване на духа. Трябва да бъдем по-позитивни, родолюбиви и по-силни духом. Трябва да ценим нещата, които притежаваме и да не сме толкова алчни.
Социалният работник Владимир Димитров е от Сливен, но от години живее в столицата. Ето какво каза той:
Не бих казал, че българинът в 21 век е особено независим. Напротив. С времето ставаме все по-зависими и капсулирани в себе си. Все по-зависими сме от чуждото мнение, все още не сме достатъчно свободни сами да решаваме съдбата си. Не защото сила или човек ни налага това, а по-скоро защото нямаме разбирането за свобода – сам да избираш и сам да поемеш отговорността за избора си. Мисля, че българският народ още не се е научил сам да решава съдбата си, да я следва и да носи отговорност за решенията си. Независимост се постига чрез процес, а не чрез еднократен акт като революция и т.н. Хората постепенно трябва да разберат, че животът им е достатъчно ценен, че да могат да се грижат за него, а не да го поверяват на някого и след това да се оправдават с това.
Александър Иванов от град Варна също не е оптимист по темата за независимостта:
Независими сме от гледна точка на това, да решим къде бихме желали да живеем и да се развиваме. От друга страна сме зависими от държавната политика. Има плюсове и минуси. Лошото е, че в момента в България не се обръща достатъчно внимание на образователната система, здравната система и инвестирането в „мозъците” на България. Тук младите се чувстват ограничени и напускат страната, което намалява прогреса, който бихме могли да имаме. Независимост за мен означава да успееш да си осигуриш нормален стандарт на живот, да имаш мястото и свободата да живееш нормално, а не да се чудиш как да свържеш двата края.
Срещнахме се с Таня Симеонова на площад Славейков в столицата. Тя обобщи накратко:
Зависими сме от много неща. Зависим от работа, от обстоятелства, от всичко. Не само възрастните, но и децата са много зависими и от високите технологии.
Йордан Марков пък има рожден ден точно на 22 септември. Споделя, че за него е двоен празник, но чувства ли се независим?
През 21 век изобщо не сме независими. Нямаме свободна воля. Контролирани сме от пропаганда, медии. Ние сме пионки. Аз се чувствам икономически зависим.
Очевидно голяма част от българите не се чувстват независими в България. Позитивно е, че повечето от тях имат идеи и желание да променят това.
Снимки: Луиза Лазарова и личен архив
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..